Основна движеща сила зад $12-те трилиона правителствен дълг, носещ отрицателна доходност, е неортодоксалната парична политика на централните банки, както и покупката на дългосрочни облигации с цел намаляване на тяхната възвращаемост. Това заяви финансистът Борис Петров в ефира на "В развитие" с Велко Каменов.
По думите му не се вижда скоро края на тези нековенционални парични мерки в еврозоната и Япония. Причината финансистът вижда в дефлационната обстановка, в която двете политически пространства се намират.
Дискусионният момент е ако, по линия на програмата за изкупуване на ценни книжа, бюджетите на държавите в еврозоната понесат някакви загуби, каза Петров. Причината - ако отрицателните лихви се задържат достатъчно дълго е възможно централните банки да инкасират загуби и тогава съответните фискални власти трябва да допълват техния капитал, допълни той.
Чуйте повече!