Дошло е времето, когато България трябва да дефинира постигането на пълна заетост като основен приоритет на провеждане на макроикономическа политика. Да поема по-големи рискове, с които да нараства дългът. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на UniCredit Булбанк, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. 

“Трябва да се поемат по-големи рискове, с които да нараства дългът. Това още повече се подчертава от предварителните данни от проведеното през миналата година преброяване на населението, което показа по-голямо от очакваното намаляване на населението”.

"През последните 30 години България води политика, доминирана от мантрите на вашингтонския консенсус. През този период имаме едва няколко години, в които икономиката е достигала пълна заетост".

След това да започне да се води политика по отношние на доходите близка до политиката, водена от ГЕРБ през последните години, обясни Павлов. "Ще бъде особено важно темповете, с които нарастват минималните работни заплати, да бъдат по-бързи от темповете, с които нарастват минималните работни заплати в повечето страни, към които българските мигранти се насочват - Германия, Гърция, Испания, Великобритания. Защото има големи различия. Можем да си позволим такава политика, защото ние сме далеч от момент, в който да започнат да се формират опасни дефицити в бюджета и опасни дефицити по текущата сметка."  

"За да може новото правителство да направи опит за промяна във всички сфери, в които това е нужно, то първо трябва да си извоюва достатъчно ресурс от време. Това означава да произведе, от гледна точка на провежданата стопанска политика, смислен и задоволителен отговор на двете основни непосредствени предизвикателства - здравната криза и инфлацията. Ако то не успее да произведе такъв отговор, има значителна вероятност да се окаже, че неговия живот ще бъде твърде къс, за да може да се занимава с всички тези промени, които виждаме добре разписани в коалиционното споразумение". 

Приемането на еврото продължава да бъде важна цел за България, но не трябва да се превръща в самоцел, категоричен бе гостът. "Трябва да е ясно, че непосредствените ефекти на краткосрочен план от приемането на еврото няма да са толкова големи, така че да бързаме това да се случи".

Инфлацията е голямата тема, каза Павлов. "Тя до голяма степен е предизвикана от проблемите с веригите на доставка. Тези проблеми се задълбочиха. Нашата прогноза, на групата също се промени. Смятаме, че проблемите с веригите на доставки ще се нормализират до нивата, наблюдавани преди пандемията, едва към края на 2023, а не до края на 2022. Затова инфлационният натиск, голяма част от който идва отвън, ще бъде по-голям. Едновременно с това процесът за възстановяване на българското стопанство ще се забави. Това е и причината да имаме очакван ръст на БВП през 2022 идентичен с вече приключилата 2021. Преди три месеца очаквахме леко повишаване".

"Покачването на цените се оказа много по-широко базирано. Това ясно го виждаме в данните от последните няколко месеца на 2021. Наблюдаваме широко базиран инфлационен натиск, който включва и базисните цени".

Пикът вероятно ще се случи в началото на тази година, може би през април, когато бъде отменен мораториумът върху цените на електрическата енергия, прогнозира гостът. "По-важното обаче е това, че тази система на ценообразуване работи тогава, когато промените в цените са маргинални. Но това, което се случва в момента, е дълбока структурна трансформация в световната икономика. Историческите данни показват, че когато има такава трансформация, се наблюдава по-бързо покачване на цените. Причината е, че в секторите, където има излишъци, спадът в цените е по-малък, отколкото в секторите, където има дефицити. С това общото инфлационно ниво се увеличава значително".

"Такива големи процеси на дълбоко протичаща структурна трансформация се наблюдават при преход от война към мир, от икономика на селското стопанство към икономика на производството. Смятаме, че се намираме в такъв момент - на дълбока структурна трансформация и това вече се вижда. Тя е предизвикана от пандемията и от зеления преход".

Изправени сме пред период, през който цените ще реагират чувствително и това оправдава намесата на правителствата, които трябва да редуцират болката, свързана с този процес, каза събеседникът.

Относно структурата на БВП на България гостът каза, че за 2022 година приносът, който ще има частното потребление за растежа ще бъде по-малък, отколкото през 2021. 

"Голямата картина на страна, в която има много бедност и неравенства ще пречи на възможностите на икономиката да компенсира големите ефекти, идващи от по-високата инфлация".

На въпрос за важността на макроикономическата стабилност във времена на очаквани трусове на финансовите пазари заради поведението на централните банки гостът каза: " Голямата картина е, че България е страна с много по-малък дълг от останалите страни в Централна и Източна Европа, както по отношение на публичния сектор, така и по отношение на частния сектор. Това не се променя за една година. Необходимо е да промените провежданата фискална политика за продължителен период от време, вероятно за 10-15 години, за да може българските стойности на дълга, както в публичиня, така и в частния сектор, да се приближат до нивата, които наблюдаваме в ЦИЕ". 

"България ще продължи да бъде разглеждана от инвеститорите като страна, която е много ангажирана в това да провежда благоразумна фискална политика и тези рискове, пред които се изправя световната икономика (имам предвид риска от прекалено бързо монетарно затягане в САЩ, което може да се пренесе в Европа и да повлияе на цената на дълга) не са толкова големи за нас".

Целия коментар вижте във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.