Темата за околната среда навлиза в територията на икономиката много, много бързо и това е резултат от факта, че въпреки здравната криза, ние сме свидетели на една много по-дълга, малко по-невидима, но разрушителна криза, провокирана от измененията на климата. Това каза д-р Марина Стефанова, председател на Българска асоциация на КСО специалистите, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Стефанова коментира какво предвиждат влезлите в сила от началото на 2022 година нови изисквания публичните компании с повече от 500 служители в ЕС да изчисляват и съобщават на инвеститорите си колко от капиталовите и оперативните приходи и разходи идват от или са насочени към дейности, които регулаторите определят за "зелени".
"От 2013-2014 година се говори за въвеждането на нефинансовата информация като част от доклада на дейността на дружества в обществен интерес, както и на публично листваните компании с над 500 служители. В България този брой до миналата година беше 67 компании, които са пряко засегнати с тази регламентация. Докладването касае два или три конкретни индикатора, свързани с въздействието върху климата и климатичните промени, от една страна. От друга страна касае възможностите за управление на екологичното въздействие, включително насочването на тези компании в инвестиране в зелената и кръговата икономика, основни компоненти на Европейския зелен пакт".
Една част от инвеститорите, ние сме ги виждали и преди приемането на европейския зелен пакт, ясно са се позиционирали в търсене на инвестиции с по-бавен ритъм, с по-социален портфейл, защото много голяма част от инвестициите са с бавна възвръщаемост, например в образование, в социална сфера, в достъпни жилища, в кръгова икономика, каза Стефанова. "Това са цели, които са интересували една бутикова част от инвеститорите до момента. Но това, на което сме свидетели, е, че голяма част от тях започват да търсят баланс между едните и другите инвестиции, защото виждат ясния, категоричен знак и от страна на държавния регулатор, и от страна на потребителите - индивидуалните инвеститори".
"Особено младите инвеститори, когато искат да инвестират своите средства, наистина търсят много по-зелени инвестиции, много по-социални, защото считат, че това е редно".
Ако много компании не се окажат достатъчно "зелени" според европейските правила, могат да останат без финансиране в бъдеще, потвърди събеседничката. "За това се говори доста отдавна. 2018-2019 година бяха посветени изцяло на тази динамика на предварителна оценка - какво се случва, особено с малките и средни компании, зададени от размерите на Европейската комисия".
"Това, което не трябва да забравяме, е, че в целият пакет за устойчиви финанси има т.нар. преходни финанси. Те са насочени най-вече към процеси, продукти, технологии, които компаниите имат възможността да внедряват в своите производства или оперативни процеси, така че да "озеленят" или да направят своите дейности част от кръговата икономика".
Големите компании, които вече съществуват, са устойчиви на пазара и очевидно не са зелени и не са изцяло в кръговата икономика, допълни гостенката. "Тяхната задача ще е да оценят стъпка по стъпка своя процес на създаване на икономическа стойност и да могат да направят анализ на конкретните теми, дали са свързани с транспорт, с управлението на сградите, за да се ползват с такъв тип транзитно финансиране".
По-малките компании или стартъп компаниите, които биха могли да стартират изцяло на зелено, чисто ново производство, с чисто новия бизнес модел могат да бъдат онези, които да подпомагат големия, установен бизнес, който да става по-кръгов и по-зелен, подчерта Стефанова.
"Икономически възможности има, интерес от инвеститорите има. Нито един от тях, включително нито един от политиците, които управляват публичните финанси, не е с убеждението, че това е лесен процес и не е в заблуждението, че този процес ще стане отвъднъж. Така че, чуваемост има. Важното е да е налице активен диалог и от двете страни за това какво е необходимо и в каква посока да се върви. Защото с въвеждането на таксономията, така наречения "уошинг" ("измиване"), дали зелен, дали социален, вече няма да бъде възможен, чисто по технически параметри".
Относно липсата на окончателен вариант на правилата на т.нар. Зелена таксономия Стефанова каза, че тези правила не са нови за бизнеса и много компании вече подготвят годишните си отчети със специално внимание върху това какво е тяхното въздействие върху климата и как климатичните промени въздействат върху дейността на компанията.
"През тази и следващата година ще се види дали методологията, по която са показани числата, които се докладват, е тази, която би могла да бъде призната. Тук трябва да се запитаме - от кого да бъде призната. Защото и в настоящия момент в докладването на нефинансова информация в българското законодателство и среда нямаме такъв орган, който да следи дали тази информация е абсолютно правилна - ясно доказана и законосъобразна. Нямаме инфраструктурата с институции и органи, които да се ползват от тази информация".
Към момента тя е много повече доброволна и плод на желанието на самите компании да се докажат, че са зелени и работят по изпълнението на Парижкото споразумение и постигането на глобалните цели, каза още гостенката. "Защото търсят да привлекат инвестиции и да спечелят пазарен дял от бъдещата пазарна среда и зелена икономика, което все повече ще се разгръща".
Целия коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването може да гледате тук.