Периодът на дискусии в Европейския съюз приключва с френско председателство. Това каза Бисерка Бенишева, директор Европейски въпроси в ПанЕвропа България и дипломат от кариерата, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. Бенишева коментира значението на Френското председателство на Съвета на ЕС от 1 януари до 30 юни 2022 г. и контекста, в който то ще се осъществи. Приоритетите на френското председателство са отразени в неговото мото: „Подем, сила, принадлежност“:
"Крайно време е да се преодолее това разделение изток-запад по отношение на ценностите. Във фокуса на вниманието трябва да бъде междуевропейският диалог, а не конфронтацията в разбирането на европейските ценности. Това ще бъде във фокусът на Франция, която търси обединение на всички 27 държави-членки през следващите 10 години, технологична трансформация, климатичния преход. За Франция е важно преодоляване на всякакво разделение, включително по отношение на ценностите".
Официалното представяне на приоритетите на френско председателство предстои на 19 януари пред Европейския парламент, а на 20 януари ПанЕвропа, с участието на посланика на Франция и министъра на външните работи на България, ще проведе традиционната дискусия по приоритетите на френско председателство. ПанЕвропа организира всяко полугодие представяне пред българската общественост на приоритетите на ротационното председателство.
Франция обяви, че в началото на месец март ще направи среща на върха, на която 27-те европейски лидери да обсъдят нов европейски модел за растеж и инвестиции, каза Бенишева. "На 9 декември на пресконференцията на президента Макрон за предварително представяне на приоритетите на френското председателство, той индикира какво вижда Франция като нов европейски модел на растеж - инвестиции".
"На първо място да се укрепи способността на ЕС да произвежда, да изгради силни индустриални сектори в областта на водород, батерии, полупроводници, отбранителна индустрия, здравеопазване, да се укрепи технологичния суверенитет на ЕС. ЕС да не бъде седващ създадени другаде технологии, а да има своята мощ. Да задава такива стандарти".
Много съществена тема в този мартенска среща на върха ще бъде обсъждането на бюджетната и финансовата рамка - как точно да се случи този нов модел, обясни събеседничката. "Президентът Макрон очаква една стратегическа дискусия по конвергенцията, създаване на алианси - силни индустриални, иновативни сектори. И най-вече новите инвестиции - как ще се впишат в едно преосмисляне на бюджетната рамка. Доста се обсъждаше дали инвестициите ще се приспадат от изискването за бюджетния дефицит и за дълга, така че да не се прилага схемата, която беше при овладяване на кризата 2008 година със затягане на фискалните мерки и разбира се да се даде тласък на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари". "За моменти няма анонси за преструктуриране на управлението на еврозоната".
"Освен това лидерите трябва да обсъдят едно помиряване на икономическото развитие с климатичната амбиция - съкращаване на въглеродните емисии с 55% до 2030. Това е икономическият модел на Европа за следващите 10 години".
Относно граничния въглероден данък - целта му е да се запази конкурентоспособността на европейската икономика, тъй като европейската индустрия с поемането на ангажимент за съкращаване на въглеродните емисии, инвестира, полага усилие и това може да отслаби конкурентоспособността на европейската икономика на международните пазари, подчерта Бенишева.
Другата стратегическа дискусия по време на френското председателство е за приемането на стратегическия компас, който следва да дефинира нашите общи интереси и да имаме споделена стратегия в този свят на рискове и кризи. Той трябва да определи нашия колективен избор, включително и укрепване на отбранителната индустрия в ЕС и тези алианси, които се правят между големите производители в Европа.
"Френската визия за ЕС не стартира с председателството тази година, а беше изложена през 2017 година в речта на президента в Сорбоната. Франция работи през последните 4 години по намирането на подкрепа за тази своя визия". Събеседничката подчерта, че "триъгълникът" на добро сътрудничество между Италия - Франция - Германия "ще даде един импулс на европейските процеси".
Относно съвпадането на президентската кампания във Франция с председателството дипломатът каза, че вътрешно-политическата цел на председателството е "да убеди французите, че Франция има роля и че френските виждания се отчитат от партньорите". При наличието на френския евроскептицизъм, констатиран и чрез социологически проучвания, "се търси съчетаване на кампанията и председателството, за да бъдат убедени френските граждани в тяхната роля в Европа".
"По отношение на опазване на външните граници, Франция заяви реформа на Шенген в контекста на изграждане на европейски суверенитет. Европа трябва да е способна да контролира границите си, като въведе включително и механизъм за бързо реагиране на границата в случай на кризи, което е новост. Има и усилие на френско председателство за съгласие по миграционния пакт, по който до момента държавите членки не постигат съгласие".
Що се отнася до реформата на Шенген, Франция предлага да се въведе политическа архитектура за управление на шенгенското пространство, с въвеждане на редовни срещи на министрите, отговорни по тези въпроси, да има предварителни, целенасочени усилия за запазване на свободното движение. Предлаганата архитектура е по подобие на управлението на еврозоната с ролята на финансовите министри при вземането на решения при управлението на еврозоната, обясни Бенишева.
"Включвайки в дискусията за реформа на Шенген и държавати-членки на ЕС, които още не са членки ще даде тласък на процеса на присъединяване. България трябва активно да настоява за участие в диалога за реформа на шенгенското пространство".
Целия коментар вижте във видеото.
Всички гости от предаването може да гледате тук.