С нормализирането на икономиката след първоначалните шокове от пандемията и най-вече добрите прогнози за Румъния страната е по-близо до началото на преговори за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Макар и изоставаща от Хърватия и България, Румъния е на път да изпълни и критериите за членство в еврозоната до края на десетилетието. Румъния се представи много добре в сравнение с развитите държави от Европа през пандемията и перспективите са много положителни. Това заяви д-р Андрей Радулеску, директор "Макроикономически изследвания" в Банка Трансилвания, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"Пандемията беше спирачка за обсъждането на членството в ОИСР - имаме добър шанс тези преговори да започнат към края на 2022 г. Ако разгледаме няколко индикатора като БВП на глава от населението, Румъния е близо до изискванията на ОИСР и страната ще стане член и ще бъде призната като развита до края на това десетилетие. Има рискове и предизвикателства, но ускоряваме структурните си реформи."
Румъния е далече от европейския паричен съюз, но през втората половина на десетилетието вероятно ще успее да изпълни номиналните критерии за членство в еврозоната, каза Радулеску.
"Това се дължи и на позитивната прогноза за реалната конвергенция на румънската икономика. Моята прогноза е, че БВП на глава от населението ще се увеличи от 71% през 2020 г. до над 100% до края на 2029 г., но трябва да се осъществят конкретни стъпки."
Според Радулески включването в еврозоната ще зависи и от външни фактори в региона. "След рецесията при предходната криза влизането в паричния съюз беше спряно. Ние не бързаме да се присъединим към дом, който в момента е в пламъци ... Необходими са промени в икономиката. Членството означава липса на контрол върху валутата, което е важен риск за икономиката, и е много важно да сме много добре подготвени и интегрирани в икономиката на еврозоната, преди реално да се присъединим."
Въпреки високото ниво на несигурност заради пандемията икономиката на Румъния е устойчива, представя се по-добре от 2020 г. и е една от малкото страни в Европа и света с позитивна динамика на капитала, каза Радулеску.
"Според статистиката следващата година ще се достигнат нивата от 2019 г."
Икономиката има ресурси, които не зависят от междунардониет финанси, и предизвикателствата са по-скоро свързани с тяхното преразпределяне, каза Радулеску.
Структурата на БВП се подобрява, което помага да се поемат шоковете от пандемията - въпреки предизвиканите от коронавируса проблеми в доставките и високите цени на енергията, страната има добро съотношение между БВП и ниво на задлъжнялост.
Администрацията вече работи върху социални реформи, от които зависи финансирането по вече одобрения от ЕС план за възстановяване от пандемията. В основата на плана е преминаване към нов модел на зелена и дигитална икономика, като енергетиката на нови източници също ще допринесе за предпазването на икономиката от нови шокове, каза Радулеску.
"Прогнозирах ускоряване на инвестициите в икономиката от 4.1% до 6.7% и достигане на 11% през 2026 г. По данни на националната банка има 6.9 млрд. евро инвестиции през тази година за периода януари-октомври - най-високото ниво от 2008 г. - което показва доверието на инвеститорите."
Тези инвестиционни потоци са свързани с трудностите във веригите за доставки и тъй като са основно в сектора на международната търговия, ще носят и допълнителни продължителни ползи на страната в бъдеще.
Правителствените програми и инвестициите са помогнали за избягване на големи сътресения на трудовия пазар, каза Радулеску. Средната годишна безработица има ръст от само 1.1% спрямо 2019 г. и въпреки инфлационния натиск по отношение на заплатите, прогнозите са за подобряване на климата на трудовия пазар.
Според Радулески инфлационият натиск е основно преходен и съвпада с недостига в снабдителните вериги в контекста на пандемията. Инфлацията е била 6.5% през ноември, което е повече от целта на централната банка, но очакванията са тя да намалее наполовина към края на 2022 г.
В коментар за програмата за изкупуване на активи на централната банка на страната, Радулески заяви, че тя не е била особено значителна, но е била знак, че банката е готова да се намеси, за да противодейства на натиска върху икономиката.
"Програмата допринесе за подобряването на финансовата стабилност, особено през първите месеци на пандемията."
Повече за икономическите прогнози и перспективи пред Румъния може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.