Над правителството в Австралия има значителен вътрешен натиск, особено от левицата, страната да поиска връщането на основателя на Wikileaks Джулиан Асанж от Великобритания, след като британски съд разреши екстрадицията му в САЩ , но не и толкова силен, че правителството наистина да го направи. САЩ на практика не преследват Асанж заради съдържанието на документите, които публикува, а защото ги публикува, защото иначе трябваше да преследват всички медии, които публикуваха информация от Wikileaks. Това коментира Питър Гресте, професор по журналистика и комуникации към Университета в Куинсланд, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Австралия продължава да твърди, че Асанж трябва да бъде изправен пред австралийската или американската правосъдна система, и че Австралия не е страна по правния спор между Асанж и САЩ – така че австралийските власти не са готови да се намесят в този процес.“
Асанж е „по-вероятно да бъде жертва“ на взаимоотношенията в новия съюз AUKUS между Великобритания, САЩ и Австралия, каза Гресте.
„Отношенията в AUKUS са изключително важни за Австралия – в продължение на много години тя поддържаше политика на стратегическа неизвестност и не взимаше страна в спора по отношение на Китай. Този пакт показва, че Австралия вече взема страната на САЩ и ще бъде много трудно сега Австралия да подлага САЩ на натиск по стратегически важен случай като този – не смятам, че властите ще действат по начин, който ще ядоса съюзниците.“
Има много противоречиви аргументи дали Асанж е виновен или не, коментира Гресте. „Може да е виновен от техническа гледна точка по отношение на закона, но е пределно ясно, че информацията, която Асанж публикува чрез Wikileaks, доведе до фундаментални промени в начина, по който Западът се отнася към конфликтите в Афганистан и Ирак, и привлече огромно обществено внимание.“
От гледната точка на обществения интерес Асанж не трябва да бъде съден, но в закона за шпионаж, на който САЩ се позовават в този случай, няма място за обществен интерес, коментира Гресте.
„В името на обществения интерес трябва да признаем доброто, което Асанж е извършил със своите разкрития“, каза Гресте, но добави, че смята, че има държавни тайни, който не трябва да бъдат разкривани.
Не съм привърженик на радикалната прозрачност на Асанж, но не сме и видели доказателства, че информацията, споделена от него, е била заплаха за националната сигурност, каза той. „По-скоро има аргументи, че Wikileaks защитиха обществения интерес.“
За правителствата на практика няма значение какво е съдържанието на подобни документи – самият факт, че те са класифицирани, означава, че не трябва да бъдат разгласявани – но това противоречи на публичния интерес и на смисъла на работата на журналисти и разобличители, когато публикуват информация за военни престъпления.
„Не приемам, че е неправилно да се публикуват подобни документи... Има огромен дисбаланс между правителствата и хората и трябва да има балансиращо право да се разкрива информация, която показва, когато правителствата са нарушавали закона. Това се случва и в тази ситуация“, каза Гресте и добави, че журналистите не публикуват информация, която наистина застрашава националната сигурност, защото това би било шпионаж.
„Балансът на силите все още остава на страната на правителствата, но това което виждаме е прозрачност за действията на правителствата, която гласоподавателите не само че заслужават, но и трябва да видят.“
Един от моментите за Гресте от разкритията на Wikileaks e видеото на американски хеликоптер, който обстрелва мирни граждани и журналисти в Багдад, както и притичващите им се на помощ.
„Това разкри липсата на контрол и отговорност как американците водеха тази война.“
Много хора мислят, че Асанж е журналист и трябва да бъде защитаван заради свободата на словото, но той не спазва журналистическите принципи, процесите на редакция и кодексите на поведение, коментира Гресте. „Не смятам, че той трябва да бъде в затвора, но независимо как го описвате, начинът, по който САЩ използват закона срещу него, застрашава журналистите по цял свят.“
Питър Гресте е професор по журналистика и комуникации към Университета в Куинсланд. Той е и дългогодишен кореспондент в Близкия Изток и основател на Алианса за журналистическа свобода. Работил е 25 години за BBC, Reuters и Al Jazeera, като е докладвал директно от фронтовата линия в Афганистан, Латинска Америка, Африка и Близкия Изток.
Как журналистиката може да премине през кризата в новата дигитална ера, какво може да се очаква в бъдеще за Джулиан Асанж може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.