Нагласите и усещанията на бизнеса вече са към плах оптимизъм, съчетан с придобит опит и адаптация на бизнеса към новите условия, които Covid наложи в обществения и икономически живот. Това каза Мария Минчева, зам.-председател на БСК, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. Наблюдават се положителни очаквания към бъдещето.
"Макар и плахо се наблюдава обръщане на тенденцията към по-позитивна. Около 80% от анкетираните представляват сектора на услугите и търговията. Тоест, тези, които най-много желаят да споделят своето виждане са тези, които са най-засегнати от пандемията. Обхванати са всички сектори и от всички региони на страната".
Като макроикономическа картина се наблюдава спад на тези, които отчитат в сравнение с миналата година влошаване на бизнес средата. 2020 бе изключително негативна по отношение на отклик на бизнеса, каза гостенката. "Тази година отново числата са големи, над 70% отчитат влошаване, но в сравнение с миналогодишните близо 90%, това е един индикатор, че бизнесите започват да виждат светлината в края но тунела".
Част от затрудненията, които изпитват са свързани с пандемията, но други продължават да се трупат, категорична бе Минчева. "Липсата на оборотен капитал е посочена от редица компании, микро и малки, около 80%, като основна пречка. Тези, които са традиционно присъстващи като затруднения са липсата на достъп до работна ръка (около 80% посочват липсата на тесни специалисти и изпълнителски състав), бюрокрацията, корупцията и неефективната съдебна система. Това продължават да бъдат теми, които предизвикват изключително негативен коментар".
"Състоянието на предприятията показва плахо подобрение и все още инвестиционната активност не се възвръща. Миналата година голяма част от фирмите спряха плановете си за инвестиции или направиха инвестиции за промяна на работната среда, така че да се адаптират към ограниченията, които Covid наложи. Значителна част от тях продължават да задържат плановете за инвестиции, но се наблюдава слаб ръст в намеренията да се извършват вложения. Добрата новина е, че намаляват компаниите, които твърдят, че имат просрочени несъбрани вземания".
В сравнение с 2020 година има увеличение на компаниите, които са се възползвали от антикризисните мерки, каза още Минчева. "Въпреки това около една четвърт от респондентите отговарят, че тези мерки не са приложими за тях. И през двете години над 80% отговарят, че се сблъскват с тежка бюрокрация, с бавни срокове".
"Това бе и една от нашите основни критики, че за да бъде една подкрепа антикризисна, тя трябва да достигне бързо до нуждаещите се. Тези процеси трябва да се оптимизират и дигитализират. Това е апел на бизнеса от десетилетия. Ако имахме електронно управление, голяма част от проблемите нямаше да съществуват или щяха да бъдат много по-малки".
Плановете за увеличаване на минималната работна заплата събеседничката коментира така: "Ние трябва да гледаме общата картина. Действително служебното правителство представи един проект на бюджет, в който не се съдържаха никакви политики, с изключение на нови допълнителни социални разходи. Много често чуваме коментари от типа на: "Ако един бизнес няма 50 лв. да доплати за минимална работна заплата, какъв бизнес е той? Той няма място на пазара". Всъщност нещата са малко по-сложни. Трябва да се изследва как въздейства увеличаването на минималната работна заплата върху заетостта, икономическото развитие, инфлацията и т.н. Нашето притеснение е, че едно необосновано покачване на минималната работна заплата би бил проинфлационен фактор. Нашият стремеж е да има механизъм, който да отчита, освен социалните критерии и икономическото развитие. Такъв механизъм няма за сега изработен".
Целият коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването В развитие може да видите тук.