Разходите за жилище трябва да са компонент на потребителската инфлация

Цената на жилищата най-вероятно ще продължи да се отдалечава от фундамента на доходите. Пандемията и по-високите цени на строителните материали допълнително ще влошат достъпността на жилищата през 2021 г. Колкото по-голямо е населеното място в България, толкова по-недостъпни са жилищата за домакинствата със средни доходи. Това сочи анализ на УниКредит Булбанк, чийто резултати бяха коментирани от Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Разходите за наем, изплащане на ипотека за жилища би трябвало да влязат като компонента в изчисляването на потребителската инфлация, смята Павлов.

"Това вече се направи в няколко развити икономики, като се даде повече тежест на компоненти, свързани с цените на жилища и с разходите на домакинствата да посрещнат жилищните им нужди. В България има и друга причина - повече от хората живеят в жилища, които притежават. Притежаването на жилище е по-важно за българите отколкото за редица други развити икономики. Разходите за посрещане на жилищните нужди трябва да намерят по-голяма тежест в изчисляването на общото инфлационно ниво."

В четири от петте най-големи градове в страната – София, Пловдив, Варна и Бургас, жилищата са крайно недостъпни за домакинствата със средни доходи през 2020 г., сочат данните от доклада. На национално ниво жилищата са достъпни за 20% от домакинствата с най-високи доходи, а за 50% от домакинствата с най-ниски доходи жилищата са крайно недостъпни.

Жилищата са „умерено недостъпни“, когато спестяванията достигат между 3,1 и 4 пъти годишния брутен доход, а са  „сериозно недостъпни“, когато средните домакинства трябва да спестяват между 4,1 и 5 пъти годишния си брутен доход, за да си купят средно жилище от 73 кв. м.

Може да се откроят два цикъла с цените на имотите в България - първият обхваща периода от 1998 до 2014 г., а вторият започва през 2015 г.

"Циклите с цените на жилищата са много по-продължителни от общите икономическите цикли, като често продължават 15 - 20 г.“, отбеляза Павлов. Първият цикъл започва с имоти, които са умерено достъпни като съотношение с доходите, докато в началото на настоящия имотите са "умерено недостъпни" като цени.

"Ако този цикъл следва еволюцията на предишния, може следващият цикъл да започне с още по-недостъпни жилища", каза Павлов.

До 2014 г. за домакинствата е било изгодно да купуват жилища в началото и в края на цикъла, а през останалото време жилищата са били неизгодни за покупка, тъй като са били сериозно или крайно недостъпни. 

Достъпността на жилищата през 2020 г. остава без промяна спрямо 2019 г. През миналата година домакинство със средни доходи е трябвало да спестява брутния си доход в продължение на 4,3 г., за да си купи средно за страната жилище. 

Дългосрочното средно равнище за периода от 2000 г. до 2020 г. е 4,8 пъти. Това означава, че жилищата през 2020 г. са били 0,5 пъти по-малко недостъпни, отколкото са били средно през 20-годишния период.

През 2021 г. скоростта, с която нарастват цените на жилищата се е увеличила, което се дължи както на по-ниския темп през 2020 г. заради пандмията, така и на растящите цени на строителните материали. "В България не наблюдаваме - както в САЩ и други развити икономики - повишено търсене на жилища през пандемията, което може да се свързва с по-голямата несигурност за икономиката в страната", каза Павлов. 

Достъпността на жилищата за населението е свързана с много позитиви за икономиката, смята Павлов.

"Това спомага за общото благосъстояние на домакинствата, за по-добро здраве, създава повече възможности за работа и по-стабилни общества... Опасните моменти за икономиката идват, когато цените на жилищата започват да се откъсват от фундамента на предобладаващите доходи." 

Повече за резултатите и заключенията от проучването на имотния сектор в България може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.