Практиката за използването на финансови мулета се е разраснала. Това е логично, тъй като дигитализацията не само в банковия сектор, но и във всяка една сфера от живота ни, навлиза все повече. Хората искат да имат достъп до различни услуги по електронен път, за да спестят средства и време. Пандемията ускори тези процеси, които вече бяха започнали. Това каза Цвета Илиева, началник направление "Международна дейност и комуникации" към Асоциацията на банките в България, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
Темата за финансовите измами става все по-важна с популяризирането на дигиталните услуги. Финансовите мулета са лица, които имат задачата да изтеглят от банковите си сметки неправомерно придобити средства, набирани по различни начини. Непознато лице им казва, че има затруднения по сметката и че това ще бъде добре както за едната, така и за другата страна. Така хората, които се нуждаят спешно от пари, се хващат на тези схеми, независимо дали са наясно, че извършват незаконна дейност или не. Това обаче не ги освобождава от отговорност.
"От началото на година в България има предотвратени 178 трансакции, чиито щети са били в размер на 5 млн. евро. На европейско ниво цифрата е за над 67.5 милиона евро, което е двойно повече от миналата година. В ЕС са извършени арести на 1800 лица, като са идентифицирани около 18 000 финансови мулета".
Финансови институции и правоохранителни органи от 27 държави се включват за 7-ма поредна година в съвместна кампания, насочена срещу схеми за изпиране на пари и залавянето на „финансови мулета“, които имат ключова роля при изпирането на средства, придобити чрез широк спектър от онлайн измами. Глобалната кампания е организирана от Европейския център по киберпрестъпност към Европол, а неин е партньор е Европейската банкова федерация, на която е член и „Асоциацията на банките в България“ (АББ).
"Винаги схемата е една и съща – в голяма част от случаите става въпрос за неправомерно придобити средства чрез предходна престъпна дейност като киберпрестъпност. След това финансовите мулета трябва да изтеглят средствата и да ги дадат на някого, като задържат част от тях за себе си".
От думите на госта стана ясно, че най-много са опитите за измама по телефона, където измамници се обаждат на хората и се представят за служители в банки, финансови или държавни институции. Това се случва и чрез фишинг имейлите. Измамниците се опитва да придобият чувствителни данни като детайли за тяхното електронно банкиране или пък им казват, че устройствата им са компрометирани. Така ги съветват да си инсталират приложения, които им дават отдалечен достъп до банковите сметки на хората. Така те могат да разполагат с вашите данни или да извършват други операции.
"В случай на съмнение може да се свържете с отсрещната страна – с фирмата, от която очаквате плащане или на която ви казват, че трябва да изпратите пари. Банката ви никога няма да ви накара да си инсталирате приложения или да ви иска лични данни".
Наказанията за финансовите мулета са различни. Освен че могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, така по-късно извършителите е възможно да не могат да си отворят банкова сметка или да им бъдат отпуснати кредити. Претендирането за незнание в никакъв случай не извинява хората, които извършват незаконна дейност.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.