Това, което липсва на българската икономика са частни инвестиции и хора. Това каза Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. Караиванов коментира оценките на S&P за българската икономика.
„Липсват хора. В момента България има най-ниската безработица в историята, защото няма хора. Заетите са намалели през последните 10-12 години с 500 - 600 000 души. Резултатът е по-нисък потенциал на българската икономика и спад. Става дума за намаляване, поне с 30-40 млрд лв., на БВП на година“.
„Водещо за българската икономика ще е дали ще имаме достатъчно инвестиции", подчерта Караиванов. "Ще имаме финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, очакват се еврофондове, но ако няма частни инвестиции, които да генерират допълнителна добавена стойност (а те идват, когато има възможност за по-висока възвращаемост, ако няма такива условия, ако не се създадат, ще имаме нов 5-10 годишен латентен период такъв, какъвто вече изживяхме".
Това, което помага на България да управлява добре ефектите от пандемията, поне за сега, както и S&P са посочили в своя доклад, е че има що-годе предвидима и стабилна фискална политика. Държавният дълг се държи на относително ниски нива. Все още България е с едно от най-ниските нива на дълг в ЕС. Бюджетният дефицит също се управлява в рамките на очакваното, каза още гостът. „Имаме все още и натрупани запаси от миналото“.
На въпроса какви са перспективите пред икономиката на България в краткосрочен и средносрочен план той каза, че „има различни прогнози, но въпросът е дали ще имаме нова вълна на здравната криза, въпреки че се очаква последствията да са лесно управляеми“.
„Това стои на дневен ред като голям риск за българската икономика, а също така си имаме доста политически фактори, които формират един доста сериозен политически риск. Дали ще имаме правителство (все още не сме сигурни 100%), каква ще бъде политиката, дали ще имаме стабилност през следващите години. Очертават се по-скоро позитивни очакванията, отколкто стабилни. Бъдещето е трудно прогнозируемо, работим с очаквания“.
Гостът посочи още, че „въпреки че рейтинговата агенция е посочила, че едно позитивно нещо ще бъде приемането на еврото в България (защото ние в момента сме във валутния механизъм ERM2), не това е основният фактор, който ще движи икономиката, а влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), защото това ще помогне за много допълнителни инвестиции“.
Кога България ще може да върви към балансиран бюджет? Какво е влиянието на по-високата инфлация върху българската икономика? Какво следва, след като централните банки вече няма да могат да убедят никого, че инфлацията е временно явление? Централните банкери ли ще поемат „ударите“ и каква е вината на правителствата на големите икономики? Могат ли централните банки да направят нещо друго, освен да говорят?
Повече вижте във видеото.