По време на преговорите основните политически партии се съгласиха минималната работна заплата да е в размер на 700 лв., а до края на 4-годишния мандат да бъде 50% от средната заплата. По отношение на минималната работна заплата от дълги години апелираме за отпадане на административното й определяне. При определянето й липсва икономически анализ. Така просто беше фиксирана сумата от 700 лв., без да бъдат отчетени фактори като реалния ръст на БВП, ръст на инфлацията и затрудненото положение на бизнеса. Това каза Добрин Иванов, изп. директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
В България минималната работна заплата е с поне 10% по-висока от определената, тъй като единствено в страната ни действат така наречените класове, които представляват задължително определено от държавата доплащане върху трудовите възнаграждения. Така минималната работна заплата трябва да бъде в размер на 770 лв, което пък се доближава до средната работна такава.
"Когато работодателите са затруднени да изплащат увеличените минимални работни заплати, определени с административен акт без оглед на развитието на икономиката, те прибягват до недекларирана заетост - използват намалено работно време или формално осигуряване върху по-ниски прагове за възнагражденията".
В началото на следващия месец ще бъдат публикувани данните за сивия сектор, които ще обхванат и неформалната заетост. Това стана ясно по време на форум, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), на който бяха представени и обсъдени мерките за борба с недкларираната заетост у нас.
"На 9-ти декември ще бъдат оповестени данните за Композитния индекс „Икономика на светло“ за 2020 г. Трудно ми е да предположа какво ще покажат. Вече изчислихме социологическата част, която е базирана на социологически анкети сред нашите членове. Предстои да изчислим и статистическата част на индекса, която се базира на реални статистически данни от НСИ", разказа Добрин Иванов.
"2020 беше година на кризи и е възможно данните да покажат, че икономиката намалява своя темп на изсветляване".
Въпреки това през последните 10 години тенденцията е в посока на изсветляване. През 2010 г. стойността на индекса беше 63.8, а в момента е почти 80, което представлява 15 % ръст в изсветляването на икономиката.
От думите на госта стана ясно, че пандемията е довела до изсветляване и в отношенията между служителите и работодателите, като се имат предвид мерките за подкрепа. Те се оказаха притегателна сила за легализиране на официалните доходи на работниците. Така подкрепа беше предоставяна на база на официално декларираните от работодателите данни.
От 2019 година в АИКБ се фокусирахме върху недекларираната заетост и отношенията между служителя и работодателя. В рамките на 2 години направихме множество анализи и проучвания, като на база на тях предложихме мерки за противодействие на това явление. Конструирахме 51 мерки, които се опитват да решат проблема в дълбочина.
"Според анализите голямата част от недекларираната заетост се дължи на това, че работниците и служителите не виждат справедливост и са загубили доверие в пенсионно-осигурителната система и здравната система в държавата".
Гостът е на мнение, че минималната пенсия трябва да бъде премахната и трябва да се определя само на база на осигурителния принос.
Пенсионното плащане, което представлява плащане на заместващ доход, трябва да е базирано на осигурителния им принос. През последните години поради различни политически решения беше нарушен този основен прицип в пенсионната система. Така в момента половината от всички пенсионери получават една и съща пенсия, без да се взима предвид техният осигурителен принос.
Отмяната на минималната пенсия трябва да се случи обаче, без да се намаляват доходите на пенсионерите, подчерта Добрин Иванов.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.