България може да намери своето място в световното производство на чипове и трябва да се проведат разговори между правителството и бизнеса, за да се идентифицира конкретна ниша в сектора. В момента няма особено подобрение откъм предлагането на пазара на полупроводници, а търсенето остава на предишните нива. Това коментира Йонко Чуклев, зам.-председател на УС на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
„Ако трябва да откроя нишата за България – това е софтуерна автоматизация в полупроводниковата индустрия, както и хардуерно оборудване... Иска ми се България да не бъде толкова пасивна – през 2022 г. много държави ще повдигнат въпроса.“
14 държави от ЕС, но не и България, са подписали декларация за развитие на сектора, която поставя и цел за постигане на 20% пазарен дял до 2030 г. Това се приема като преход към очаквания догодина закон, който рамкира как да се стимулира R&D в сектора, как европейските компании да увеличат производствения си капацитет, и международното сътрудничество.
„Много държави около нас – Ръмъния, Чехия – следят много изкъсо европейската инициатива за полупроводници, европейския план за производство на батерии. Ние не трябва да сме по-назад от тях.“
В страната не може да се направи голямо производство заради огромните инвестиции като пари и кадри, но с новото европейско законодателство държавата трябва да е „наясно къде може да участва и как да спечели от създадените от индустрията стимули“, каза Чуклев.
„Правителствата отвориха вратата за държавни стимули и мисля, че през 2022 г. ще може да има обявено инвестиционно намерение... Има реален шанс Intel да отиде в една държава като Германия.“
Много държави са готови да се включат в инвестиционните програми на големите производители, каза Чуклев. „Intel има програма за 90 млрд. долара за нови заводи, включително в Европа; TSMC заедно със Sony – 7 млрд. инвестиции в Япония; Samsung – 17 млрд. инвестиция в Тексас.“
Данъчните стимули са основното, с което правителствата се опитват да привлекат производителите; други предлагат изграждането на екосистемна инфраструктура и подпомагане на квалификацията на кадри, което е често пренебрегвано, каза Чуклев.
„Свикнахме да дигитализираме всичко – от четката за зъби до къщата. За да е нещо „умно“, му трябват полупроводници. Необходимостта от чипове обхваща много сектори“, каза Чуклев, така че според него наистина може да се говори за криза.
Чуклев уточни, че много компании не гледат толкова фаталистично на недостига, а правят реинженеринг на машините си, за да работят с по-малко чипове, внедряват нови технологии за охлаждане, пренаписват firmware.
“Много често се говори за криза, но по-гъвкавите бизнеси продължават да действат, за да измислят нещо алтернативно.“
Автомобилната промишленост е може би най-големият губещ заради спрените фабрики, а малките – и до момента сравнително непознати - производители на чипове са успели да се възползват от недостига.
САЩ може и да си възвърнат изгубените позиции в световното производство стига да продължи подкрепата за сектора, прогнозира Чуклев.
Чуклев не се ангажира с прогноза кога може да се очаква разхлабване на кризата с чипове, но с пускането на новите заводи „ситуацията ще се подобри.“
Какво още може да се очаква в сектора и какви са идеите за развитие на дигиталния суверенитет на ЕС и САЩ може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.