Европейската комисия прие три нови инициативи, необходими за превръщане на Европейския зелен пакт в реалност.
"Новите инициативи за контрол на трафик на отпадъци могат да помогнат на България. Страната внася отпадъци от други страни от Европейския съюз като става дума, както за легални, така и за нелегални пратки. Това е въпрос, който касае, както обществеността, така и екологията". Това каза еврокомисар Виргиниюс Синкявичюс, комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството, в рубриката Made in Green с водещ Роселина Петкова.
"България може да се справи с този въпрос по два начина. Първо, страната може да откаже да внася отпадъци от други държави-членки на ЕС, ако това поставят повече предизвикателства пред страната, отколкото ползи. Напр. ако няма капацитет да обработва отпадъците. Това може да се случи, дори ако тези отпадъци трябва да бъдат изгаряни или са за производство на енергия. Вече има мерки, чрез които една страна може да откаже пратки на отпадъци от други членки на ЕС, но тези нови предложения ще направят този процес още по-лесен. Това ще увеличи взаимодействието между страните-членки, а и Българя ще може да се обърне към комисията за подкрепа".
"Миналата година 33 млн. тона отпадъци са изнесени в страни извън ЕС. Една трета от пратките включват нелегални отпадъци. Трябва да се уверим, че този процес ще бъде спрян. Една от стъпките е свързана с осигуряване на власт на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Страните от ЕС трябва да обменят данни и едно от важните неща е да се дигитализира информацията, свързана с доставките на отпадъци", подчерта събеседникът.
Контролът на отпадъците, според еврокомисарят, "е едно от най-важните средства за насърчаване на кръговата икономика. Трябва да се уверим, че отпадъците, които се генерират в ЕС, се обработват в съюза, а не се изнасят в чужбина. Защото ако ги изнасяме, нямаме мотивация да се справим с този проблем. Някои вече обработват отпадъците си, но други ще трябва да изградят капацитет за това".
"Мерките ще канализират инвестиции, изследователска и развойна дейност в кръгова икономика и решения, свързани с нея. В момента използваме само 12% от отпадъците, които се генерират в ЕС. Кръговата икономика има неизползван потенциал и някои от страните членки трябва да извървят доста дълъг път".
Освен трафикът с отпадъци, във фокуса на новите предложения на Европейската комисия са опазването на горите и регенерирането на почвите.
Относно мерките за предотвратяването на обезлесяването еврокомисарят каза: "Едно от най-важните решения е, че компаниите, които искат да продават продуктите си на европейския пазар, ще трябва да провеждат дю дилиджънс (due diligence). По време на този процес те трябва да осигуряват информация за локацията на суровините, които внасят в ЕС. Ако суровините (кафе, соя, говеждо, палмово масло и дървесина) не са свързани със земя, застрашена от обезлесяване, те ще могат да се продават в ЕС. Ако видим, че това не е така, те няма да получат достъп до него. Така ще можем да запазим площ от над 4 млн. кв. км., и ще се уверим, че консумацията на тези продукти в ЕС не води до обезлесяване и загуба на горска маса в света".
"Почвите в Европейския съюз като цяло не са в много добро състояние. В началото на следващата година ще направим предложение за процент от почвите за възстановяване. Важна част от стратегията за това е да се изготви законодателство, което да защитава почвите по същия начин, по който защитаваме водите или въздуха. Това законодателсктво ще ни позволи да се отнасяме към почвите по един и същ начин във всички страни в ЕС".
Как ще бъдат финансирани инициативите? Какъв ще бъде финансовият ангажимент на всяка една от страните-членки?
Повече вижте във видеото.