В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Дебатът за включване на газа в европейската таксономия е противоречив

Дейвид Хатчър, партньор в британска консултантска компания Baringa, “В развитие”, 17.11.2021

15:09 | 17 ноември 2021
Обновен: 17:43 | 17 ноември 2021
Автор: Михаил Митев

Основната глобална цел, която трябва да се постигне първа е декарбонизацията на сектора на енергетиката. Няма смисъл да се ускорява приемането на алтернативни източници, ако декрабонизацията не напредва. Това сподели Дейвид Хатчър, партньор в британска консултантска компания Baringa в ефира на предаването “В развитие” с водещ Вероника Денизова.

Енергийният микс на Балканите е силно зависим от въглищата като тази година те представляваха 40% от него. Анализите на консултантската компания показват, че до около 2030 г. делът за въглищата ще спадне до 7%. Това се дължи на комбинация от два фактора - намаляването на капацитета им с 50%, както и високите цени на въглеродните емисии, които ще окажат натиск върху тяхната употреба. Поради тази причина делът на газа за производство на електроенергия ще се увеличи 2 пъти, както и този на вятърните централи и соларните паркове.

Това би дало възможност държавите да съгласуват политики, подкрепени от силна регулаторна структура и пазарна реакция, която ще изисква капиталовите инвестиции да се увеличат, за да стане възможен зеленият преход. Ако газта не се включи в европейската таксономия, то ще трябва по някакъв начин проектите да бъдат финансирани. Затова продължава дебата около европейската таксономия, но е много противоречив.

"Няма начин страните да преминат рязко от въглищата към възобновяеми източници.”

Страни като Германия използват газа като преходно гориво, но държавата е с добре финансирана икономика, а за много от държавите това ще бъде предизвикателство.

През следващото десетилетие ще се дефинират три макротенденции, свързани с климата и устойчивостта. Първата се вижда като резултат от срещата на COP26 - ускореното намаляване и използване на въглища с цел преориентиране към възобновяемата енергия. Втората тенденция е финансовото изменение, което означава ангажимент на глобалните финансови институции. Изчисленията показват, че за осъществяването на зеления преход ще бъдат необходими над 300 млрд. долара. На трето място е корпоративната декарбонизация. Нужна е промяна в някои от големите компании като Microsoft или петролните гиганти.

 

Целия разговор може да чуете във видеото

Всички гости в предаването "В развитие" можете да видите тук