В новия здравноосигурителен модел се предлага демонополизация на Здравната каса. В това е убеден д-р Стоян Борисов, главен секретар на Българския лекарски съюз, който коментира темата в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

"Получихме писмена презентация на това, което най-вероятно ще бъде представено като варианти за новия здравноосигурителен модел", коментира гостът и припомни какво се очаква да се случи през идните дни.

По време на посветената на бъдещето на здравеопазването в България национална кръгла маса в НДК на 26. 09. се очаква здравният министър Кирил Ананиев да представи новия здравноосигурителен модел. За него министърът твърди, че е склонен на всякакви промени и допълнения.

"Има два варианта за промени в здравноосигурителния модел. Първият е демонополизация на касата. Допълнителни средства не се предвиждат. Тези 4 млрд. лева от Здравната каса ще бъдат разделени между 3 или 4 частни здравни каси, като Здравната каса ще продължава да работи. Разчита се, че от строгия контрол на застрахователните дружества ще се реализират икономии", сподели гостът.

"През септември ще проведем три управителни съвета. След като чуем окончателното представяне, на 28-ми ще има Управителен съвет и веднага след него - Национален съвет. След това ще чуем становищата на нашата организация".

В новия модел се предлага да няма национален рамков договор и цените в здравеопазването да се определят еднолично от здравното министерство. Притеснителното е, че очакваме все по-малка роля на Българския лекарски съюз при договарянето на цените в здравеопазването. Не може на изпълнителите на медицинска дейност други да им определят цените и правилата на работа. Това може да доведе до незаинтересованост на персонала, като от това пък ще последва ниско качество, допълни д-р Стоян Борисов.

"Повишаване на осигурителната тежест има няколко варианта: въвеждане на задължителна здравна застраховка и повишение с 2-процентни пункта на досегашната здравноосигурителна вноска. Една клинична пътека за годината струва 700 лв. Граничната линия може и да е по-висока. Ще се иска от всеки пациент да доплаща процент от тези 700 лв. Може да е 10, 15%. Целта е всеки пациент също да упражнява контрол. В същия модел се предвижда допълнително задължително здравно застраховане. Всеки ще бъде задължен допълнително да се застрахова на сумата от 12 лева".

По думите му застрахователите ще упражняват много повече контрол върху изразходваните средства. Предполага се, че като влязат повече средства в здравеопозването, ще се подобри и здравното обслужване. Приоритетното за нас в момента е националният рамков договор за 2019 г., но предстоят преговори и в тази област, поясни още д-р Борисов.

Гостът коментира и темата за заплащането в сектора. 

"Когато се заплаща достойно трудът, качеството на работа и отношението към пациента се подобряват. Искаме остойностяване, но то е труден процес. Дава се възможност на частни дружества, които няма да раздават средствата си при фиктивни документи или фалшификации. Ще бъдат заложени принципи за намаляване на източването на пари, пресичане на злоупотребите и повишаване на контрола".

За да се осъществи този модел, трябва да има разбирателство между политическите партии; съсловните, профсъюзните и пациентските организации; със стоматолозите и фармацевтите - колкото се може повече институции да са съгласни с този модел. Ще се наложи доста от свързаните със здравеопазването закони бъдат променени.

В обобщение д-р Борисов стигна да извода, че средствата, които се отделят за здравеопазването в България, са недостатъчни. Той цитира официални данни, според които страната ни заделя тази година около 4,2% от БВП, докато за ЕС средното ниво е по 7,8% от БВП, а в някои държави достига дори 10%, 15%-16%. 

Повече по темата гледайте във видео материала.