Новите технологии значително ще ускорят изследванията и тестовете на нови лекарства и тяхното пускане на пазарите. Цените на новите методи за лечение и медикаменти винаги ще са по-високи първоначално, но държавата може да поеме своята роля и да помогне на гражданите си да имат достъп до тях. След пандемията от коронавирус фармацевтичните компании залагат както на повече технологии, така и на скъсени вериги за доставки и производство. Това заяви Екатерина Карпузова, мениджър "Иновации" за регион Източна Европа, Близък изток и Африка в Bayer Pharma, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Не за всеки медикамент ще има такова ускорено одобрение като за ваксините за COVID-19, но вярвам, че фазите на клинични проучвания ще бъдат скъсени, защото вече се използват нови технологии - изкуствен интелект и машинно обучение - които съкращават периода на синтезиране на нови молекули."
Иновативните лекарства и методи на лечение дават възможност за откриване на коренно различни подходи за лечение на заболявания. "В момента говорим за възможности за напълно излекуване на дадено заболяване", а не само за лечение, каза Карпузова.
"Ако е възможно да излекуваме пациента и обединим това с един добър бизнес модел, всяка иновативна компания би предпочела излекуван пациент с по-добро качество на живот, защото това има по-висока добавена стойност за икономиката", отговори Карпузова на въпрос дали компаниите няма да предпочетат да лекуват продължително даден пациент вместо да го излекуват напълно."
Иновациите в момента са в различни сфери - развитие на малки молекули, определени молекули за хронични заболявания, до изключително новата сфера на генни и клетъчни терапии. Bayer Pharma има пробиви и постига добри резултати в клиничните проучвания за лечение на Паркинсон (клетъчна терапия), на мускулна дистрофия, сърдечни и онокологични заболявания.
В момента има голяма трансформация на веригите на доставки и производство във фармацевтичния сектор. Тенденцията е за преминаване от глобализация към регионализация и диверсификация, за да може да се реагира по-добре в случай на нова здравна криза, подобна на пандемията от COVID-19, каза Карпузова. Пандемията показа зависимостта на фармацевтичната индустрия от Китай и Индия, където е основното производство на субстанции (активни вещества) за медикаменти.
Европейските компании вече залагат на по-къси вериги и приближават производствата до континента. Определени държави въвеждат законодателства, които регламентират създаването на местни заводи. Карпузова даде за пример Русия, където има изискване компаниите да имат местно производство, ако искат да имат достъп до пазара.
"Всеки производител, който иска да оперира на пазара, трябва да има фабрика там."
Подобни тенденции за подсигуряване на местното производство и допълни мощности се наблюдават и в други страни, като Унгария, допълни Карпузова.
Според нея от особено значение е да може производството да бъде концентрирано, и то с инвестиции в по-добри технологии. Bayer е изградила завод в Италия, който е в списъка на т.нар. lighthouse заводи на McKinsey - напълно автоматизирани заводи, които използват най-модерните технологии като IoT и са в синхрон с Индустриална революция 4.0.
"Няма да е рентабилно да имате такива заводи на много места", коментира Карпузова и добави, че много държави са заложили такива производства в държавната си политика. Саудитска Арабия с тяхната Визия 2030 например степенува различните индустрии и създава различни критерии, по които иска да привлече високи инвестиции. "За това ви трябва добра данъчна политика, добра образователна и здравна политика и политика за стимулиране на иновациите."
Цените на новите методи и лекарства винаги ще са по-високи първоначално, но те спадат с навлизането на повече пазари. В сектора се инвестира много, "но тук има роля и държавата" да помогне на гражданите да имат достъп до такива лечения. "Това е колективна отговорност", смята Карпузова.
Нещо, което би помогнало на българските пациенти и потребители, е намаляване на ставките за ДДС за лекарствата. "В ЕС само България, Дания и Германия имат еднакъв данък за лекарствата и всички останали продукти - в другите държави ДДС за лекарства е едноцифрен", напомни Карпузова.
Повече за новостите в генната и клетъчната терапия, екосистемата на фармацевтичните иновации по света можете да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.