Прагът пред компаниите, за да се възползват от пандемичните мерки на правителството са прекалено високи. Дори и най-засегнатите сектори ще срещнат трудности да кандидатстват за компенсации, а това не са секторите, в които има най-много заети. Това заяви Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България, в ефира на предаването “Бизнес старт” с водещ Живка Попатанасова. 

Миналия петък беше проведен Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който бяха разгледани темите за антикризисните мерки, който действаха до края на месец юли. От август месец насам мерки няма, но при актуализирането на бюджета бяха предвидени финансови средства за такива. Това са мерките “60 на 40” и “Запази ме+”. Дискусиите на Съвета за тристранно сътрудничество имаха за цел да се изясни дизайна на тези мерки.

“Нашите искания на Съвета бяха за преформатиране на мерките, като ние бяхме поискали да се включи допълнителен праг за “60/40” при спад от оборота над 25%. В такъв случай да се включи допълнителна активация на мярката, която да компенсира от разходите за труд до 40%.” 

Добрин Иванов обясни, че до момента в мярката "60/40" има два прага. Единият е при спад от оборота над 30%, когато се компенсират 50% от разходите за труд, а другият е при спад от оборота над 40%, когато се компенсира 60% от разходите за труд. 

“Това наше предложение не беше прието. Аргумента за отказа беше, че е необходима допълнителна нотификация на тази промяна от Европейската комисия, която ще забави стартирането на мярката.”

Аргументите, който Дорбин Иванов представи в защита на своето предложение, са, че спад от оборота в размера на 30% или 40% е прекалено голям. Само най-засегнатите сектори могат да се класират по тази мярка, които са туризма, хотелиерство, ресторантьорство, авиотранспорт, както и някои видове услуги. Но това не са секторите, в които има най-много заети. Друг аргумент е, че дори най-засегнатите пак трудно могат да спечелят компенсиране при толкова висок праг. 

“Трябва да се отчете и момента на инфлацията. Да, фирмите и предприятията имат спад от оборота в сравнение с 2019 г., но за сметка на това заради инфлацията са вдигнали цените на своите услуги. Поради тази причина бизнесите отчитат в абсолютен размер по-малък спад и не могат да се включат в мерките.” 

Добрин Иванов посочи, че е парадоксално как разходите се увеличават - заради споменатата инфлация, цената на електроенергията, покачването на минималната работна заплата с 10% за 2 години, приходите спадат, но не достатъчно за компенсация.  Съвкупната тежест на всички тези фактори може да доведе до фалити в най-засегнатите браншове.

Целият разговор вижте във видеото

Всички гости на предаването "Бизнес старт" вижте тук