Липсата на ясна дата за трансформацията на ТЕЦ "Марица Изток 2" и забавянето на внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост в Брюксел означават пропуснати ползи и нарушаване на конкурентоспособността за бизнеса. АИКБ се надява планът да бъде внесен до края на септември, като в него бъдат предвидени повече средства за безвъзмездна помощ за компаниите. Това заяви Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, е ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова.
"Апелираме планът да бъде внесен - той не е идеален, но повечето от нашите бележки бяха отстранени, с изключение на програмата за трансформация към енергийно неутрална икономика. По тази причина настоявахме средствата за бизнеса, които в първия вариант на плана бяха 282 млн. лв., да бъдат увеличени."
Размерът на помощите за бизнеса вече са 1.35 млрд. лв., но само 591 млн. лв. от тях са безвъзмезда помощ, а останалото са финансови инструменти, каза Ангелова и добави, че българския бизнес се нуждае от инвестиционна подкрепа - 34% от фирмите са обявили, че имат нужда от разширяване на своя капацитет, но само 18% могат да инвестират в момента.
"Финансовите инструменти не са търсени, а пазарът е наводнен с тях - имахме 2.5 млрд. лв. в портфейлни гаранции и изключително нисък интерес."
Подобна е ситуацията и с програмите за подкрепа по ОПИК и тази на ББР, каза Ангелова.
"Взети са едва 289 млн. лв кредити, а са предоговорени 9 млрд. лв. кредити - българският бизнес не иска финансови инструменти." С пренасочването на средствата през Европейския инвестиционен фонд и сключването на договора "целият този ресурс ще се води усвоен на теория, а на практика се размива в банковата система и не стига до бизнеса. Настояваме с тази малка промяна, планът да бъде внесен."
Трябва да се помогне на бизнеса да промени бизнес моделите си към зелена икономика, но "финансовите инструменти няма да направят това", каза Ангелова.
Главният секретар на АИКБ напомни, че докато няма реална стратегия за ТЕЦ "Марица Изток 2", планът не може да бъде одобрен, тъй като няма да постига зелени цели.
"Закъсняхме с честния и откровен дебат за ТЕЦ "Марица Изток 2" - трябва ясно да кажем каква е цената, която цялото общество и бизнесът плаща. Централите не могат да останат, защото Европа се движи към зелена енергия."
АИКБ е предложила примерна дата - 31 декември 2035 г. или 1 янурари 2036 г - за спиране на въглищните мощности. "Дотогава голяма част от работещите там ще бъдат пенсионирани, а останалите лесно ще могат да се преквалифицират, тъй като пазарът на работна сила има непрекъснат дефицит." 40 000 души излизат от пазара на труда всяка година, предимно заради демографските промени, и единственото краткосрочно решение е внос на работна ръка, напомни Ангелова.
"Промяната в централите е без алтернатива, освен ако не решим да излезем от ЕС и да се откажем от този ресурс."
Помощите за бизнеса в условията на пандемия трябва да бъдат удължени поне до лятото на 2022 г., смятат от АИКБ. "От самото начало на кризата настояваме мярката 60/40 да бъде трансформирана в 75/100." От асоциацията са поискали и подкрепа за оборотните средства на засегнатите от кризата предприятия (например такива с 30% спад на оборота) - и двете предложения не са били приети.
АИКБ е настоявала и за целева подкрепа по сектори.
"Най-удареният сектор - авиацията - няма да бъде ефективно подкрепен. Няма ясен ангажимент - в актуализацията на бюджета обещаните 60 млн. лв. бяха записани като "до 60 млн. лв.", което е всяка сума от 0 до 60."
Самите облекчения са изключвали фирми в авиационния сектор - като обучителните и тренажорите за пилоти, напомни Ангелова.
Запитана за бизнес средата в страната, Ангелова цитира изследване, че от 2010 г. насам от България за излезли 37 млрд. евро инвестиции, а са се върнали 13 млрд. евро.
"Бизнес средата не се развива в правилната посока", каза Ангелова и спомена няколко проблема като липсата на административни подобрения през последните две години, забавянето на единната входна точка за предоставяне на икономическа информация от бизнеса, все още невъведения принцип "замърсителят плаща" при таксата за битови отпадъци.
Забавят се и електронното правителство и електронните услуги за бизнеса - тези точни не са засегнати и в плана за възстановяване, напомни Ангелова.
Нивото на конкурентоспособност също е изключително притеснителна - индустрията е ударена от стари административни процедури, флуктуациите на енергийния пазар, нереалистични очаквания от гледна точка на социалните партньори за скок на минималната работна заплата, каза Ангелова.
Може да се договори минимална заплата по сектори, а да не се слагат "административно определени граници, които всъщност демотивират хората да се трудят", коментира тя.
Целият разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.