След вчерашната среща на министрите Асен Василев и Кирил Петков със синдикатите в „Марица-изток“, неизвестните пред бъдещето на комплекса остават. Това мероприятие имаше политически, а не експертен характер. Дават се напразни надежди на работниците от комплекса, защото не е ясно на каква икономическа база стъпват прогнозите за продължаване на работата на въглищните централи и мините след 2025 г.

Това заяви Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„При сегашните цени на въглеродните емисии никоя централа в региона не може да функционира без огромна държавна субсидия. По наши сметки за 2019 г. държавните субсидии за въглищния сектор в България са възлезли на 450 млн. евро. При новите цени на емисиите субсидиите нарастват още повече.“

Основна тема на дискусията в Раднево беше постигане на общо споразумение за кандидатстване по Фонда за справедлив преход, в който са предвидени 1,3 млрд. евро за въглищните региони в България. А в националния План за възстановяване и устойчивост се предвижда изграждането на 1000 мегавата пароцентрала на газ в „Марица-изток“.

„Европейската комисия няма да одобри нова парогазова централа, ако не затворим еквивалентна въглищна мощност. Без да включим затварянето на ТЕЦ-овете в стратегическите документи на България, няма да получим финансиране.”

Парите по двете програми са за трансформация на местните икономики, за малки и средни предприятия, за кръгова икономика, а не „да продължаваме по стария начин“, каза Владимиров. И добави, че големите идеи за улавяне на въглероден диоксид в „Марица-изток“ са несериозни, защото в световен план няма нито един комерсиален проект.

„Не виждам реални идеи за трансформация на „Марица-изток“. Говорят се общи приказки за улавяне на въглероден диоксид – технология на пилотен етап. За подобен проект ще е нужна гигантска инвестиция, а парите от фондовете няма да са достатъчни. Не виждам и конкретни проекти за това какво ще правим с въглеродния диоксид след улавянето му. А решенията трябва да се вземат сега - и за Фонда за справедлив преход, и за Плана за възстановяване и устойчивост имаме само няколко месеца.“

Изчисленията ни показват, че комерсиална мощност за улавяне на въглероден диоксид от само един блок на ТЕЦ „Марица изток 2“ би струвала около 4 млрд. евро, обясни Владимиров. Водородното бъдеще на комплекса също не изглежда като най-изгодния начин за трансформация. Затова пък регионът на Стара Загора има огромен соларен потенциал – само за малки, покривни мощности той е в порядъка на 5 тераватчаса годишно.

Събеседникът определи и като смислена идеята за изграждане на индустриална зона и логистичен център на мястото на комплекса „Марица-изток“.

Мартин Владимиров заяви, че въглищният сектор в Стара Загора формира 8% от регионалния брутен вътрешен продукт. Това е огромен дял, но той може да бъде компенсиран с подкрепата на ЕС и освободените работници от Маришкия басейн да си намерят нова работа, също толкова добре платена. Става въпрос за 43 000 души, които ще бъдат пряко и непряко засегнати от евентуалното спиране.

„Финансовите средства са предвидени и за преквалифициране на работниците, които ще загубят работа при затваряне на мините и въглищните централи. Ако тези пари се използват ефективно, работниците могат да бъдат насочени в други сектори като машиностроене, производство на автомобилни части, строителство, селско стопанство и др.“

Експертът заяви, че трябва промяна на цялостния модел за производство на електрическа енергия у нас. „Не е нужно гражданите и малките бизнеси да са в постоянна зависимост от централната електропреносна мрежа. Ако те имат собствени (соларни) мощности, в периоди на криза, когато цените скачат драстично (както беше през август т.г.), те ще бъдат независими от пазара. Това е пътят – независимост, децентрализация и декарбонизация на енергийното производство“, посочи Владимиров.

Вижте повече във видеото.
Вижте всички гости на предаването "Бизнес старт" тук