Тази година се очертава да бъде една от най-успешните за софтуерната индустрия, която е част от сектора на информационните и комуникационни технологии. Това сподели Георги Брашнаров, член на консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и CEO на "Немечек България"в предаването “Бизнес старт” в водещ Христо Николов.

По думите на госта последиците от пандемията и мерките са показали на света, че дигитализацията не е нещо пожелателно, а наложително.

“Колкото по-дигитализиран е един сектор или предприятие, толкова са по-големи шансовете да оцелее в подобни кризи и много бързо да се възвърне към растеж.” 
 

Гостът допълва, че почти няма сектор, който да не е предприел до някаква степен дигитализация, макар и доста ниска.

Всички сегменти на софтуерната индустрия се развиват доста бързо и добре. Финтех секторът и гейминг индустрията бяха най-големите печеливши от мерките, свързани с пандемията, отбеляза събеседникът. Българската софтуерна индустрия е основно експортно насочена към пазарите на Западна Европа и САЩ. А там възможностите, разбирането и изпреварващите инвестиции в дигитализацията са големи. 

“Миналата година също беше до някаква степен успешна, но не я отчитаме като голям успех, защото пораснахме само с 10%. През последните 5 години растем средно с 17,6%. на година“

 

Георги Брашнаров сподели, че е направил неофициално проучване сред управителния съвет на БАСКОМ и много от колегите му са споделили, че отчитат над 30% ръст за полугодието. Това се отнася и за част от компаниите, които се управляват от Брашнаров.
Втората част на неговото непредставително проучване сочи, че до края на годината ръстът може да се задържи или да падне до 20-25%.

“Но ако имахме възможност да запълним всички отворени места по проекти, ние сигурно щяхме да гледаме към 50% ръст. Сегашният растеж е обезпечен със сегашните ни високообразовани и високоуважавани таланти, но голямата бариера за високоскоростно развитие е липсата на кадри.”

Относно внасянето на кадри от чужбина, гостът сподели, че още от 2011 г. България е хармонизирала европейска директива за синя карта.

“Хармонизирана е отлично, но на практика не работи.”

 

Времето за издаване на една синя карта преди е било 9 месеца. При предишното правителство е постигнат напредък, процедурите са оптимизирани и сроковете са намалени на 3 до 6 месеца.

Примерът, който дава гостът е, че Германия дава синя карта за 4 седмици. 

В последните години имаше масов отлив на украински програмисти, които заминаха в Полша. Властите там нямаха проблем да ги приемат, да започнат да работят и след това процедурно да им бъдат издадени нужните документи.

Голямото завръщане на софтуерните специалисти в офисите със сигурност се отлага предвид новата вълна на пандемията и ограничителните мерки, каза гостът. Според него хибридният начин на работа ще бъде основният в близко бъдеще.

„Офисът няма да отпадне, но неговата функция се променя. Офис сградите трябва да предлагат много повече услуги, което е съвет към участниците от имотния пазар. Не трябва да се фокусират върху наемните нива, а върху допълнителните услуги“.

Пандемията спря наемането на по-големи офис площи от софтуерните компании в България. В момента фирмите преосмислят по какъв начин ще използват сегашните си площи, добави гостът.

Повече за възможностите, които дава дигитализацията може да гледате във видеото

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.