Наблюдава се ръст на създаването на фалшиви сайтове, фишинг съобщения, в световен мащаб, тъй като киберпрестъпниците се адаптираха към условията на пандемия с повече дистанционна работа и онлайн търговия. Вече има и специфични измами, които са насочени към българските потребители, а телефонните измамници се пренасочват към злоупотреби с приложенията за електронно банкиране на смартфоните. Това заяви Светлин Лазаров, началник сектор „Дигитални анализи и открити източници“ в ГДБОП, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Въвеждането на двуфакторна верификация от банките в България е спомогнало на намаляване на измамите, но хакерите вече се опитват да заобиколят тази защита като подлъгват потребителите да споделят освен банковите си данни и SMS кода, който им е изпратен от банката.
"От началота на авуст имаме и нова атака - хора се обаждат и се представят като банкови служители. Обясняват че потребителите имат вирус в телефона, превеждат се суми от тяхната банкова сметка, и трябва да инсталират приложение за отдалечен достъп на техния смартфон. Така хакерите има пълен достъп до мобилния телефон на жертвата - могат да виждат получаването на съобщения, могат да отварят проложенията за онлайн банкиране."
Вече има случаи на източване на сметки, като измамниците държат жертвата на телефона, за да не могат да видят какво се случва със сметките им и да реагират, допълни Лазаров.
Потребителите не трябва да инсталират никакви приложения за отдалечен достъп на мобилните си телефони, призова Лазаров.
"Ако едни атаки вървят добре в България, това не означава че са добри в Западна Европа. Хакерите изследват конкретните страни, които ще бъдат подложени на атака. В България добре направени са атаките, които са подготвени на български език. Добрата употреба на кирлица създава едно доверие в жертвата", каза Лазаров.
При онлайн платформите за търговия честа измама е хакери да се свържат с продавача и след като изявят интерес за закупуване на стоката да предложат услуга за сигурна доставка. След отвярането на сайт, който прилича на спедиторска фирма, се изисква въвеждането на данните на банковата карта на продавача. "Така се дава абсолютен достъп до средствата по картата", каза Лазаров.
"Потребителите трябва много добре да внимават къде и на кого дават данните от картите си - номер на картата, дата на валидност, на кого се води" и не трябва да споделят CVV кода на картата с почти никого, предупреди той.
ГДБОП е провела срещи с онлайн търговските платформи и е започнала съвместна кампания за поставяне на информационни банери за измами на различните интернет портали.
Компрометирането на бизнес кореспонденцията на компании остава най-мащабният тип атаки в България - почти всяка седмица има случаи на неправомерно влизане в служебните пощи на големи компании и подмяна на фактури за плащане. "Щетите възлизат от 100 хил. лв до 3 млн. лв, даже и повече." Това не са единични хакери, а организирани групи, обясни Лазаров.
Има и измами във финтех сектора, като се по-чести в Западна Европа, отколкото в България. Създават се фалшиви платформи за търговия с финансови инструменти с фалшиви кол центрове, сметки и средства по тях. на потребителя се представят документи за фиктивна търговия, а когато "жертвата поиска да си вземе парите, връзката с платформата прекъсва", разказа Лазаров.
Подобни измами има и в сектора на криптовалутите. "Хората инвестират не малки суми пари там и в един момент разбират, че са били измамени."
В повечето случаи парите са преведени в страни извън Европейския съюз, където юрисдикцията и контактите на ГДБОП са доста ограничени, каза Лазаров.
Всяка година трябва да се актуализира нормативната уредба за хакерските атаки, тъй като измамите също се развиват, смата Лазаров.
Повече за новите финансови измами и как да се предпазите от тях може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.