Програмата "Творческа Европа" е със силно увеличено финансиране в размер от 2.4 млрд. евро. В същото време българските творци не се възползват достатъчно добре от възможностите за дигитализация на съдържанието им и достигането до много по-голяма публика, включително международна, без нуждата от участия на живо. Едно от основните предизвикателства пред културните среди е липсата на инфраструктура в културния сектор и арт мениджмънт. Обикновено артистите сами са си продуценти и техни роднини помагат в организацията на събитията и участията. На културния бранш са нужни хора, които са обучени да организират и управляват тези събития, които познават арт средите достатъчно добре. Само по този начин може да се направи бизнес от културата. Това са част темите, които засегна Геновева Христова-Мъри, управляващ директор на Ligna Group, в ефира на “Бизнес старт” с водещ Христо Николов. 

“Това е една от посоките, в които искаме да работим. Все още няма достатъчно специалности, които да изкарват подготвени кадри за арт мениджмънта. Цяла Европа говори за “креативни индустрии”, които са различни от културата. Индустриите са там, където се прави бизнес.” 

Геновева Христова поясни, че под инфраструктура има предвид най-вече образование, както и партньорски мрежи, чрез които се продава дигитално съдържание навън. Тя даде пример с креативната индустрия в Обединеното кралство, която е една от най-бързо развиващите се там. В статистиката, която Христова цитира, се посочва, че 120 млрд. годишно е капиталовият ръст на културната индустрия, 6% ръст има само музикалният сектор. 300 британски артиста за година могат да направят 100 млн. стрийма, което е много повече от живите участия в клубове. Всичко това е част от системата за продаване на съдържание навън, каквато система трябва да има и в България. Търговските изложения също са добра опция, смята Геновева Христова-Мъри. 

Европейската мрежа на креативните хъбове представлява консорциум от над 250 хъба от цяла Европа. Там те обменят опит и работят по различни проекти. Последният такъв проект е “Creative FLIP" (Finance, Learning, Innovation and Patenting/ Финансиране, Образование, Иновация и Патентоване). 

“В този проект говорим за авторски права, говорим за сродни права и начините, по които всички, които създават съдържание в дигитална среда, могат да го защитят. Едни много интересни теми, които в България са нови, но навън не са чак толкова.”

Идеята на програмата “Творческа Европа” е културните индустрии да се обединят и да започнат да работят повече заедно, отколкото изцяло самостоятелно. Става дума за обмен на опит, контакти, информация и общи проекти.  Добрата новина е, че самата програма за периода 2021-2027 г. има отпуснато финансиране в размер от 2.4 млрд. евро. За съпоставка в предишния период 2013-2020 г. полученото финансиране в размер от 1.47 млрд. евро. 

“Говорим за един значителен ръст, което означава, че Европейската комисия обръща внимание на културния сектор като един от потенциалните за увеличаване на конкурентоспособността на нашия съюз.” 

Геновева Христова посочи, че едно от четирите направления, които “Творческа Европа” ще подпомага, е музиката. Това означава, че българските продуценти могат да се възползват от възможностите на креативните хъбове и да кандидатстват за финансиране. 

“Проблемът е, че на големите конференции сме сами, ние сме единствените български представители. Това означава, че България няма достатъчно експертно представителство, а истината е, че експерти има, ние просто трябва да сме там.” 

В България вече има креативен хъб, който е стартирал миналата година. Първата му дейност и проект е връщането на България в Евровизия чрез участието на Виктория Георгиева. Скоро се очаква и отварянето на още един креативен хъб във Варна, който ще се занимава основно с анимация и аудио визуални изкуства. Геновева Христова заяви, че ще се използват мрежите на останалите креативни хъбове в програмата “Творческа Европа” за да се разпространява дигитално съдържание, което е създадено от български творци. Идеята е българските артисти да могат да реализират печалба без да са изцяло зависими от участията си на живо. Това може да стане чрез инвестиране в нови канали за комуникация. 

“Наскоро мои приятели от Великобритания ми казаха, че гледат българския сериал “Дяволското гърло”, който се излъчва по Channel 4, а освен това е купен и от AXN. Трябва да се фокусираме и върху музикално съдържание, което да се разпространява в платформи като Spotify и iTunes. Последователите, които най-големите български артисти имат там, са изключително малко."

Подобряването може да стане чрез посредници и партньори, които са част от мрежи на креативните хъбове. Сериалът “Дяволското гърло” е един от добрите примери, казва Геновева Христова, защото вече е разпознаваем. Колкото повече такива продукции има, толкова по-голям ще бъде интересът към България. 

“Netflix и Disney+ вече са в България. Ние не трябва да се притесняваме да създаваме съдържание и да го комуникираме.” 

Геновева Христова напълно подкрепя идеята на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков, че дигитализацията трябва да се насочи към опазването на културното наследство. Според нея в България има страхотни музеи, които трябва да станат по-достъпни и повече хора да имат възможността да ги видят. Тези музеи, казва експертът, трябва да бъдат направени и по-интересни за деца. Тя заяви в ефира на “Бизнес старт”, че едно от направленията, в които би инвестирала като предприемач, е образованието. 

Друга идея, която Христова твърдо защитава, са данъчните облекчения за културните продукции. Според нея държавата трябва да инвестира колко може повече средства, за да бъде България привлекателна дестинация за произвеждането на креативно съдържание.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.