Българските сортове пшеница са по-адаптивни и устойчиви на климатичните промени, поради факта, че са създадени в нашите климатични условия и периодът на тяхното изпитване, преди да бъдат селекционирани, е от 10 г., с протичащите промени в климата. Това сподели доц. д-р Златина Ур, селекционер (ръководител отдел „Селекционно-генетичен и сортоподдържане“) в Института по растителни генетични ресурси "К. Малков" – Садово, в ефира на предаването “Бизнес старт” с водещ Христо Николов. 

“Съществуват 4 групи пшеница, които са определяни от ИАСАС (Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол). А група са най-качествените. От А и Б може да се произвежда самостоятелно хляб. В и Г са най-високодобивните, от които не може да се произвежда хляб без подобрители или добавки от силни пшеници.”

По думите на доц. д-р. Златина Ур, в периода на изпитване на всички пшеници се извършват много видове анализи. Например такива, които определят техните качества – дали са сухоустойчиви или студоустойчиви, технологични анализи на техните качества. Процесът на оценка не е само по един признак, а оценява комплексните им качества, допълва гостът. 

Тази година са постигнати добиви от над 1000 кг на декар от по-нови сортове пшеница, които са разработени в института в Садово.

С разработваните в Садово нови сортове в института имат за цел да работят в две направления - както за качество, така и за високи добиви. Сортът „Гизда“ е един от тях. Той е от група В – високодобивен. Партньорите на института, които го ползват, досега нямат година с добив под 800 кг. от декар.

Доц. д-р Ур е убедена, че много повече хора ще започнат да се доверяват на българските сортове пшеница и няма да са толкова предубедени към родната селекция. Тя дава пример и с другия разработван от научното звено сорт – „Сашец“, който е с високо качество, от група А, и въпреки че съществува отрицателна корелация между добив и качество на пшеница, от него също тази година се успява да се достигне до 800 кг на декар.

Гостът посочва, че за добива има значение и вида на почвата, в Айтос и в Ямбол, където се ползва „Гизда“, почвите са силно плодородни.

Тя обръща внимание и на регулацията на нивата на торене, които трябва да се намалят заради Европейската зелена сделка. Според нея при правилно управление това няма да доведе до намаляване на добива.

“Не е нужно да се хвърлят торове без да се мисли. Трябва прецизно торене. Там, където се налага да се тори с по-високи торови норми, да се тори. Там, където не трябва да се тори е безмислено, защото се увеличава киселинността на почвата.”

Институтът работи по програма  “Интелигентно растениевъдство”, в която чрез сензори ще се вижда къде трябва да се тори. Има и друга програма, свързана с поливане на пшеница – в други държави това вече се случва заради климатичните промени и доц. Ур предполага, че ще се наложи да го правим и тук.

В заключение гостът съобщава, че чуждестранните сортове са изместили българските в последните години, защото „нямаме толкова пари за реклама, нямаме и възможност да предлагаме бонуси“ на производителите и това ни прави неконкуренти на големите международни играчи. 

"Трябва да има подкрепа за българската наука, защото ние не разполагаме с такива средства като големите компании, призова събеседникът."

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес ста,рт" може да видите тук.