Едни страни са готови да въведат зелените мерки, а други - не. Проблемът е не толкова в самото използване на земните ресурси, а по-скоро в неконтролируемото им използване и неефективността на употребата на всички тези суровини. Докато не се достигне балансирана употреба на земните блага, няма да се постигне климатична справедливост, каза Симеон Матев, климатолог,  в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеш Христо Николов.

В понеделник Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) престави своя доклад за климатичните промени, спонсориран от Организацията на обединените нации (ООН).

"Докладът обобщава повече от 14 000 статии, но не казва нищо ново. Представя заключения, които са правени в годините назад от предишния доклад, който беше през 2013 г. Защитава зелената политика за постепенно ограничаване на производството на електроенергия от въглища и фосилни горива". 

Симеон Матев е на мнение, че това ще се постигне по-трудно, тъй като много се говори, а малко се прави. За последните 8 г. няма въведена официална политика за ограничаване на производството на електроенергия от замърсяващи източници – има приети планове, но не и действително предприети мерки.

Проблемът с климатичните промени е свързан по-скоро със социалните неравенства, а не в такава степен с екологични политики, смята гостът. Много страни ще навредят на икономиката си, тъй като ще пострадат онези слоеве на населението, които са най-бедни и най-зависими. Цената на прехода от фосилна към зелена икономика ще бъде по-висока и това е причината да не се предприемат крайни действия, смята експертът. Съществува климатична несправедливост - по-развитите държави, които са достигнали своя апогей на икономическо развитие, мислят по-"еко". От друга страна по-изостаналите икономически страни се издържат от производства, които отделят по-вредни вещества, обясни климатологът. 

Климатът не зависи само от човека, а по-скоро човекът зависи от климата, смята Симеон Матев.

"Факторите, които влияят при образуване на климата, са атмосферата, заобикалящата ни среда, водната обвивка на Земята, както и литосферата. Всяка една промяна в компонент води и до промяна в климата. От тази гледна точка човекът влияе върху голямата част от изброените сфери". 

Той все пак потвърди, че дейностите с най-голяма тежест по отношение на климатичните промени са свързани с енергетика, тъй като основната суровина са фосилните горива. Те от своя страна съдържат в себе си голям запас от въглероден двуокис и някои други парникови газове, които влияят правопропорционално на глобалната температура.

В доклада на ОНН пише, че средната температура на повърхността на земята от 2011-2020 г. е била с 1.9 C над средните температури за периода 1850-1900 г.

"Това е притеснително от гледна точка на това, че климатичната система е крехка и 1 градус представлява много. През геоложката история на Земята температурата не е варирала в кой знае какви граници".

Ако не се вземат мерки и не се стопира глобалното затопляне, в рамките на следващите 150 ще се "премине в друго измерение". Непосредствено ще се променят условията в земеделието, което в някои сфери може да е положително, а в други да доведе до глад. Екстремните метеорологични явления зачестяват и се проявява с по-голяма интензивност. Очаква се сухите и горещи вълни да бъдат по-дълготрайни, а валежите през летния сезон да са по-малко като дни. През юли, август и голяма част от септември трябва да сме готови за дълги засушавания, което ще повлияе на царевицата и слънчогледа.

Средната температура в София до момента през това лято е такава каквато е била в Сандански през изминалите 30 години. В момента София има летния климат на Сандански, каза Матев. 

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.