Метавселената ще бъде като досег с научната фантастика, такава каквато сме я виждали във филмите и сме си я представяли в книгите. Начинът на нейното функциониране ще бъде чрез аватари, които ние лично ще си създаваме, които аватари ще комуникират помежду си, като по този начин виртуалната реалност ще пресъздава жива комуникация между двама човека. Това заяви доц. Мартин Захариев, старши правен експерт във фондация "Право и Интернет" и преподавател в УниБИТ, в ефира на предаването “Бизнес старт” с водеща Живка Попатанасова. 

Според доц. Мартин Захариев, възможността да влезем във виртуалната реалност може да бъде изключително примамлива и вълнуваща, но е важно да се замислим и за нейното влияние върху нас. Социалните мрежи, които са в двуизмерен формат, имат огромно влияние върху нас, възможността ни да вземаме информирано решение, а понякога и върху емоциите ни. Когато навлезем в 3D пространството, тези опасности се увеличават многократно. Не е изключено метавселената да може следи и биометрични данни - реакциите на тялото ни в определени ситуации, като по този начин изгражда нашия профил в базата си данни. Колкото и конспиративно да звучи, важно е да запомним посланието от филма “The Social Dilemma”, в който експерти от различни социални мрежи потвърдиха, че всъщност вниманието и времето на потребителя е продуктът, който социалните мрежи предлагат на рекламодателите. 

Доц. Мартин Захариев изрази и своите тревоги за това, че може оперативността между играчите, които създават продукта, наречен “метавселена”, да не бъде особено успешна. Това може да резултира в монополизиране на достъпа до тази виртуална реалност от страна на по-големите технологични компании, които ще участват в създаването ѝ. А по този начин се убива конкуренцията. Мартин Захариев добави и че от години има опити за институционален контрол над социалните мрежи и да им се поставят определени правни рамки, защото чрез тях по-добре се упражнява контрол върху използването на лични данни. 

“Трябва да се признае, че има известна доза саморегулация сред социалните мрежи, но не трябва да разчитаме само на това.” 

Създаването на метавселената представлява и едно своеобразно обединение на големите технически гиганти, което прави предизвикателството за институционален контрол още по-сериозно. Но доц. Мартин Захариев посочва, че мащабът на технологичната компания по никакъв начин не означава, че правилата и законите не важат за нея. Едно обединение на технологични гиганти е също толкова задължено да спазва закона, колкото и малка фирма. 

Онлайн обучението също може да се приеме за някакъв вид навлизане във виртуална реалност в начална фаза. Доц. Мартин Захариев посочва, че студентите, които все пак са имали някаква присъствена практика, нямат кой знае какви проблеми с онлайн обучението. Проблемът е по-скоро при тези, които единствено познават онлайн обучението. 

“Университетът е място, където се обменят опит и идеи, а това няма как да се случи, когато обстановката е изцяло виртуална в Zoom среща на курса.” 

Примерът, който Мартин Захариев дава със студентите, е показателен за това, че трябва да се намери баланс между употребата на технология и преживявания в “живия живот”. Той изрази своите притеснения, че младото поколение става все по-зависимо от технологиите и няма способността да комуникира и да се забавлява по начина, по който поколенията преди тях са го правили. Зависимостта ни от технологиите се прояви и при скандала със софтуера “Пегас”. Оказва се, че технологиите всъщност са ключът към нашите лични данни, личен живот, всичко, което споделяме, но едва ли имаме желание да бъде чуто от трети страни. Случаят с “Пегас” засяга и друга тема - киберсигурността. 

Той посочва, че в наши дни информацията е най-ценният ресурс, който можеш да притежаваш. Имайки предвид това, очаквано е в даден момент между силните държави в света да избухне конфликт именно за притежанието на този ресурс. Поради тази причина информацията трябва да се пази добре. Големите корпорации инвестират солидни суми, за да подсигурят своята киберсигурност и да запазят своите фирмени тайни в конфиденциалност. Проблемът е по-скоро при малкия и среден бизнес, защото именно тези отрасли от икономиката бяха най-силно ударени от ковид пандемията. В момента малките и средни предприятия се опитват максимално да ограничат разходите си, като киберсигурността все още не е основен приоритет. Въпреки това, доц. Мартин Захариев съветва, че инвестирането в киберсигурност никога не е грешна стъпка.  

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването “Бизнес старт” гледайте тук