Има много сигнали за нежеланието на физическите лица да се обработват личните им данни от електронните медии в страната. Но самите граждани не са добре запознати с правилата за GDPR и често сами извършват нарушения, например с незаконно видеонаблюдение. Това заяви Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни, е ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Електронните медии желаят да обработват тези данни за маркетинг, предлагане на търговски съобщения и реклама. Те така се и финансират. Докато тези цели са легитимни, регламентът казва, че те не могат да имат приоритет през защитата на личните данни на физическите лица“, каза Караджов.

За да е легитимно съгласието, то трябва да е информирано, сиреч физическите лица да са запознати с политиката на компаниите. „Когато тези политики са обемни, неясни и недостъпни не можем да говорим за информирано съгласие“, каза той и добави, че хората често искат да избегнат „терора на бисквитките и постоянното искане на съгласие“ и не четат правилата преди да се съгласят с тях.  

Друг проблем е, че хората не искат да бъдат идентифицирани от електронни медии и предлагащите електронни услуги, когато участват във форуми. Ако има коментари, които противоречат на морала и етиката, които подтикват към престъпления, то администраторът носи отговорност и трябва да може да докаже, че е идентифицирал лицето, обясни Караджов.

Има сигнали за включване на лица в списъци за откриване на изборни секции в чужбина. „Ние не можем да махаме лица от никакви списъци. Това е компетенция на ЦИК, а не наша“, каза Караджов. Това показва, че има непознаване от страна на хората как могат и по какъв начин да си защитят правата за лични данни.

Хората трябва най-вече да са запознати кога трябва да им се иска съгласие и кога то не е необходимо. „Личните данни не са абсолютно право, което никой да не може да наруши. Това са ограничени права в зависимост от това как правовата държава вижда възможността за извършване на определени услуги“, каза експертът. 

Това непознаване на регламента води и до много и сериозни нарушения от страна на гражданите особено заради видеонаблюдението в сгради и по улици. 

„Масовото видеонаблюдение води до подаването на много жалби. Комисията прави по 2 000 – 3 000 проверки на подобни сигнали на година“, каза Караджов и добави, че физическите лица нямат право да осъществяват масово видеонаблюдение и съпътстващото събиране и обработка на лични данни на публични места.

„Става дума за наблюдение на улици, жилищни сгради, магазини, паркинги. Това се прави предимно с цел охрана – хората искат да виждат кой влиза в блока им, да наблюдават колата си, кой минава по улицата им. Това няма как да се случи. Регламентът, а и Конституцията, позволяват непосредствена защита на имуществото и семейството – камери може да се сложат, но трябва да обхващат определени места, без да се нарушават правата на другите. Това видоенаблюдение се използва и за разрешаването на междуличностни проблеми. Отделно има проблеми с поставянето на камери в етажната собственост без да се иска разрешение“, каза Караджов и добави, че това не засяга видеонаблюдението в затворените жилищни комплекси, защото там се извършва от лицензирани охранители. 

За да изследва по-добре сектора и да предприема по-добри действия Комисията за защита на личните данни е подписала споразумение с Националната асоциация за защита на потребителите. Не разполагаме с достатъчен капацитет за цялостен преглед и се надяваме да се включат и още партньорски и професионални организации като АЕЖ, каза Караджов. 

Повече за защитата на личните данни, нарушенията от страна на фирмите и видеонаблюдението може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.