При „ин хаус“ поръчките в България се допускат злоупотреби, които са разрешени от закона. Това заяви адв. Събин Събев в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Събев обясни как на практика са действали схемите за разходване на държавен ресурс без обществени поръчки за 8.6 млрд. лева, които бяха обявени тази седмица от служебното правителство.
„Ин хаус" възлаганията, или вътрешни възлагания, се прилагат, когато възложителят не провежда конкурентен избор на изпълнител, а възлага обществена поръчка на дружество, което той самият контролира и то е под негово ръководство“, каза Събев.
Това е възлагане на дейност на такова юридическо лице, върху което възложотелят упражнява контрол, подобен на контрола върху своите структурни звена. Второ изискване е повече от 80% от дейността на това лице да е от формирана от дейности, поръчани от въпросния възложител. В това лице също не трябва да има частно капиталово участие, извън публичния възложител, обясни експертът.
Законодателят се е опитал да ограничи разходите като в правилника за приложение на Закона за обществените поръчки има приложение, което посочва по какъв начин се извършва ценообразуването. „Стойността, на която се възлага тази дейност, трябва да съответства на действителните разходи и до 10% печалба.
Особеното тук е, че самите изпълнители са търговски дружества и върху тях няма контрол как се изразходва получения от държавата ресурс. За да намерят подизпълнители, те не провеждат конкурентен подбор, а ги намират по собствена инициатива. Тук е проблемът, това създава корупционни практики, каза Събев.
„Ин хаус“ процедурите са съществували и в предишния закон от 2004 г., но тогава са били ограничени до извършване на комунални дейности, напомни той. „През 2016 г. това възлагане се разшири до пълния обхват на ЗОП. Имаше и друга съществена промяна – изпълнителите не са възложители на обществени поръчки, което им дава възможност свободно да избират с кого да сключват договор.“
Необходими са промени в ЗОП, като например да има ограничение на дейностите, които да бъдат възлагани на подизпълнителите.
Запитан за рамковите споразумения, Събев коментира, че те са много добър инструмент, „стига да се прилагат правилно“. Такива споразумения дават възможност възложителят да си намери изпълнител за дълъг период от време на текущи дейности.
„Те са добри за поредица от дейности, които се извършват години напред – за обществените поръчки за строителен надзор, текущи ремонти, за почистване, но не за изграждане на магистрали.“
Според Събев, освен корупционни практики, неправилното прилагане на ЗОП се дължи и недоброто му познаване от страна на хората, които работят в тази сфера.
Адв. Събин Събев е доктор по право от ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, като изследванията му са се фокусирали в областта на обществените поръчки.
От 2016 г. е доцент по Национална сигурност в НВУ "Васил Левски", Велико Търново, където е бил и главен асистент по административно право и главен юрисконсулт.
От 2007 г. е адвокат във Великотърновска адвокатска колегия.
Повече за възможностите за корупционни практики в ЗОП и предложенията за промени може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.