Най-чувствителната тема за инвеститорите не е данъчната среда, а съдебната среда. Ако ние не създаваме условия, в които един инвеститор да се чувства безрисков, то той няма да предприеме ход за изграждане на производствена мощност в страната без съмнение. Това заяви Румен Радев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването “Бизнес старт” с водещ Живка Попатанасова.
Радев коментира очакванията на българските работодатели от служебния кабинет. Той отбеляза, че те са в две насоки - да се продължи подкрепата за бизнеса на фона на текущата криза и да се доработи и повиши качеството на Плана за възстановяване и устойчивост.
Гостът посочи, че по отношение на краткосрочните мерки, насочени към бизнеса в условията на коронакриза, правилният подход е свързан с трайна подкрепа на заместващите доходи. Според Радев конценпцията у нас трябва да се промени, за да не се преразпределят средства към предприятия, които нямат тази необходимост.
“Работещите предприятия имат нужда от мерки, касаещи осигуряването на текуща ликвидност, подкрепа на оборотни средства... Трябва да им се даде глътка въздух да функционират нормално и да посрещнат възстановяването на пазарите”.
Гостът коментира и условията на правене на бизнес у нас предвид разкритията в комисията по ревизия на досегашното управление. По негови думи “голямата част от работещата у нас икономика е в нормалния и светъл сектор, но просто не е толкова шумна” и са необходими политики, които да не засягат тази ѝ част.
По отношение на инвестициите Радев изтъкна, че активността намалява на европейско ниво заради коронакризата. “Ако при равни други условия имаме и политическа турболентност, това няма как да е трпимо за инвеститорите”, добави той.
Друга тема, на която гостът се спря, е създаването на европейски общ енергиен пазар и пазарното обединение на българо-гръцката граница, което стана факт по-рано този месец. Според него общият пазар е стъпка в правилната посока - нещо, което всички представители на бизнеса искат.
"В Европейския съюз годишно се търгуват и консумират около 3200-3300 тераватчаса електроенергия. На този фон българският пазар е 44 тераватчаса... Гръцкият пазар е съпоставим с българския - той е около 48-50 тераватчаса. Приобщаването към такъв голям пазар, естествено, предлага по-адекватно търсене и предлагане на електроенергия, това е идеята".
Радев отбеляза, че за момента не се наблюдава поскъпване на електроенергията у нас, макар работодателите да имат подобни опасения.
“Факт е, че цените на електроенергията в Европа чувствително нараснаха от края на миналата година, без да има промяна на фундаментални фактори. Трайно отиваме към един проинфлационен модел”, посочи гостът.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването “Бизнес старт” гледайте тук.