Европейската комисия одобри неотдавна проект на Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. След като бъде приета окончателно и влезе в сила, все повече дружества ще бъдат задължени да публикуват нефинансова информация. Това заявиха адв. Лидия Шумкова, финансова група "Карол", и Марина Стефанова, председател на Българската асоциация на КСО специалистите, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
От думите на адв. Лидия Шумкова стана ясно, че ако направим паралел с действащия в момента режим по закона за счетоводството и това, което се предлага в новата нефинансова директива, се наблюдава разширяване на кръга на задължените лица.
"В момента задължени лица да изготвят нефинансова декларация са големите предприятия, които са от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период имат среден брой служители над 500 души. По отношение на задължението да се изготвя консолидирана нефинансова декларация към момента са задължени само дружества в обществен интерес, които са предприятия майки на големи групи предприятия".
"Новата директива предлага информация за факторите на устойчивост да оповестяват абсолютно всички големи предприятия без оглед на това дали са от обществен интерес, допълни още адв. Шумкова. Съгласно българското законодателство големи предприятия са тези, които надвишават поне два от следните показатели: 250 души средна численост на персонала, 38 млн. лв. балансова стойност на активите и 76 млн. лв. нетни приходи от продажби", допълни още тя.
"Друга важна промяна е, че към задължените субекти са прибавени малките и средните предприятия, които са допуснати до търговия на регулиран пазар на ценни книжа. Извън приложното поле на директивата остават малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати до многостранна система за търговия".
След приемането на новата директива се очаква българските компании, които отчитат нефинансова информация, да се увеличат от няколко десетки на няколкостотин.
От думите на Марина Стефанова стана ясно, че законът за счетоводството е приел европейската директива за нефинансовата декларация през 2016 г. Темите, които са включени там, са свързани изцяло с корпоративната социална отговорност или нефинансовата дейност на компаниите: правата на човека, трудовите практики, опазване и управление на въздействието върху околната среда, антикорупционни практики, въздействие и работа в местните общности, работа с потребителите. Това са трите стълба на устойчиво развитие, които касаят между 30-50 хил. предприятия, по оценка на Европейската комисия, които ще бъдат задължени да спазват новите изисквания на оповестяване.
"Според Европейската комисия през октомври 2022 г. се очаква да има европейски единен стандарт за отчитане за отчитане на устойчивостта – както за големите, така и за по-малките предприятия с облекчен режим".
"За малките и средни предприятия се предвижда гратисен период от три години, тоест новата директива за оповестяване на нефинансова информация ще се прилага за тях от 2026 г.", допълни адв. Лидия Шумкова.
"Нефинансото отчитане съществува и се практикува от големия бизнес повече от 15-20 години. Глобалната инициатива за отчетност се създава през 1994 г.", коментира председателят на Българската асоциация на КСО специалистите.
Д-р Марина Стефанова коментира каква е необходимата първоначална инвестиция в момента, в който компанията реши, че темата за корпоративната устойчивост е ключова за нейния бизнес.
"Изисква се софтуер, първоначално обучение на всички служители, кангажиране и създаване на колективно знание и колективни органи, вкл. въвеждане на специална система. За изготвяне на първи отчет за корпоративна устойчивост на една компания в България сега са нужни между 30-50 хил. лв. Смятам, че това е висока цена и бъдещите единни стандарти ще бъдат много по-лесни", каза тя.
"Основните разходи за задължените лица след първоначалната инвестиция ще бъдат тези за одит на нефинансовата информация", допълни адв. Лидия Шумкова.
Ползите за компаниите, които отчитат своята устойчивост, са свързани с по-големите възможности за набиране на капитал, обясни д-р Марина стефанова.
"Новият програмен бюджет на ЕС е изцяло посветен на зелените инвестиции и "озеленяването" на бизнеса като процеси, продукти и дизайн. Това означава, че компаниите, които в следващите години ще търсят публично или частно финансиране от инвестиционни фондове, ще трябва да пречупят този процес през постигането на тези зелени цели".
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.