Протоколният казус "Дивангейт" се оказа поредното доказателство, че по отношение на външата политика европейските институции не дават най-доброто от себе си. За разлика от действащия председател на Европейския съвет Шарл Мишел обаче, италианският премиер Марио Драги, определяйки турския президент Реджеп Ердоган като "диктатор", не се притесни да каже нещата с истинските им имена. Това заяви Антоанета Николова, журналист в Euractiv, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Много световни играчи искат да разбият единството на Европейския съюз, но 27-те трябва вътре в самите си институции да покажат ясно кое ценното за нас. Ако го бяхме преглътнали този казус, то тогава посланието за Ердоган щеше да бъде, че му е позволено да се подиграва с блока по подобие на Сергей Лавров - да постави на столчето ЕС и да си прави каквото иска". 

"Нормално е определен тип демокрации да са способни да си кажат отношението към определен тип управление, каквото е това на Ердоган", коментира Антоанета Николова, допълвайки, че макар и това да не е правилният език от дипломатична гледна точка, Турция далеч не е демократична държава.

"С изказването си Драги хвърли бомба и минира отношения между Анкара и Рим. От Турция веднага поискаха извинение, което Драги отказа да даде, вследствие на което югоизточната ни съседка замрази всички сделки с Италия, включително и финализирани".

По думите на журналиста в Euractiv някои наблюдатели намират във фразата на Драги и по-далечна перспектива - залагане на нов тон в отношенията с Анкара - заради ситуацията в Либия, където Турция е все още основен играч, но Италия желае да се превърне в нов "кингмейкър".

"От историческа гледна точка това не е единствената дипломатическа криза между Италия и Турция. Рим беше обект на много голяма и тежка криза с предоставянето на убежище на кюрдския лидер Абдула Йоджалан през 1998 г. След това отношенията се подобриха - сега обаче предстои да видим дали това ще бъде така, тъй като Ердоган има планирана визита в италианската столица за голямо спортно събитие на 11 юни".

Антоанета Николова припомни, че към края на мандата си Жан-Клод Юнкер имаше много голям скандал около Мартин Зелмайер, като в крайна сметка не се стигна до оставки.

"Европейският съюз трябва да може да преминава през подобни пречиствателни процедури и да можем да си говорим и казваме нещата с истинските им имена, защото иначе се подставят под въпрос самите европейски ценности. Ако блокът е достатъчно силен, той ще преодолее казуса - необходими са полемика и разговори".

Във връзка с българските парламентарни избори и възходът на ПП "Има такъв народ" Антоанета Николова коментира, че в България се наблюдава "италиански филм с балкански украски", визирайки Движението "Пет звезди" и основателят му Бепе Грило.

"ПП "Има такъв народ" може да се вземе поуки от италианския пример, тъй като за да поемат управлението, "Пет звезди" трябваше да се договорят с една абсолютно противоположна партия, каквото беше тази на Матео Салвини. В един по-късен момент те излъчиха кандидат, който беше сравнително независим и трябваше да успокои всички движения, какъвто беше бившият премиер Джузепе Конте".

"Ситуацията в България е много, много подобна", допълни още журналистът в Euractiv.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.