Европейският съюз не може да въведе минимална работна заплата, а само да даде препоръки към страните членки за стъпките, с които да се гарантира адекватно заплащане на работещите. Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в предаванато „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов. 

„Европейската комисия търси конвергенция на доходите. Изкуственото вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) крие опасност от увеличаване на безработицата при хората с нисък образователен ценз и младите. Социалният диалог трябва да се засили, вместо да се налагат числови стойности, неспецифични за страната.“

Ангелова уточни, че ЕС планира да въведе промените на минималната заплата след 7 години. А целта е да се засили колективното трудово договаряне (КТД) в рамките на Евросъюза. В скандинавските страни покритието на този тип договаряне е около 70%, докато в България – около 20%. Според Ангелова не е възможно да се зададе конкретен процент по отношение на колективните договори, който да бъде задължителен за всички страни членки. Но може да се сложи цел, увеличение на КТД с определен процент, за определен период.

По повод позицията на синдикатите от вчера, че напускат социалния диалог, Ангелова коментира, че не разбира реакцията им, защото по-рано те са били съгласни с референтните периоди за изравняване на извънредния труд при сумарно изчислено работно време.

Във връзка с минималните осигурителни прагове разбирането на АИКБ е, че те са изкуствено наложени стойности и трябва да се заменят с механизъм, разработен от реботодателите и синдикатите. Във връзка с работата от разстояние, наложена поради ковид кризата, Ангелова коментира, че няма необходимост от промени в Кодекса на труда. По думите й трябва да се уреждат индивидуални случаи, а не да се променя нормативната база.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.