Ако приложението Parler разрешава на потребителите си да публикуват в него всякаква информация, никой не може да накара компанията да постъпи така, както действаха Facebook и Twitter например при блокирането на акаунта на Доналд Тръмп. Това е различна политика на самата социална мрежа. Това заяви проф. Георги Димитров, председател на фондация „Право и интернет“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Достъпът на Тръмп беше спрян, защото той като потребител подтикваше към размирици и насилие, като по този начин нарушаваше правото за достъп до мрежите. И при този случай е трудно да се каже дали се сблъскват свободата на словото и правото за използване на социалните мрежи, защото те са една частна услуга“, коментира проф. Димитров.

„Свободата на словото не би трябвало да бъде ограничавана и цензурирана. И дори една социална мрежа не може да си позволи да го прави, но реално като частна социална мрежа, тя има право да налага правила за това как точно да бъде използвана“, пояснява гостът.

Той коментира и случаят с Навални, който бе задържан в Русия.

„Неговите поддръжници, които считаха, че това действие на Русия трябва да бъде осъдено, буквално за часове разпространиха тази новина и тя достигна до стотици милиони потребители. Почти веднага се организираха мащабни протести. Кога и как една традиционна медия, би достигнала такава огромна аудитория?“, казва още проф. Димитров.

По думите му, социалните мрежи са нов клас медии, като ефектът им е косвен.

„Никой никога не е целял, те да стават медии. Те в своята основа са едно средство, в което потребителите общуват по между си“, коментира той.

Днес, когато отбелязваме Деня за защита на личните данни, проф. Димитров е категоричен, че трябва да има регулация в социалните мрежи, защото огромен брой хора имат достъп до тях.

„Въпреки че се направи много на ниво Европейски съюз, за да се регулират по един сравнително адекватен начин личните данни, все още сме далеч от постигането на истинска ефективна регулация. Обработването и обмена на лични данни не е национално явление, дори една държава да регулира тези процеси, дори цял ЕС да ги регулира, не може едни правила например, които са въведени в ЕС, да бъдат наложени навсякъде по света. Защитата на личните данни е свързана с това как държавите като цяло ги обработват и това би следвало да се случва по идентичен начин или поне по подобен, за да има ефект“, категоричен е гостът.

Целия разговор може да видите във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.