МСП ще могат да се възползват от новите програми за цифрово финансиране в Европа
Людмила Андреева-Пасков, генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (FISMA), Европейска комисия, Бизнес старт, 4.12. 2020
10:51 | 4 декември 2020 Обновен: 11:10 | 7 декември 2020
Автор:
Магдалена Иванова
Малкият и среден бизнес в ЕС ще може да възползва от програмите за финансиране, които са заложени в новия пакет за цифрови финансови услуги. А това ще подпомогне икономическото възстановяване на Европа по-бързата трансформация на бизнеса. Това заяви Людмила Андреева-Пасков от генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (FISMA) в Европейската комисия, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
В новия пакет за цифрови финансови услуги в ЕС, който беше приет неотдавна от Европейската комисия, има четири стратегически приоритета.
„Първият е справянето с фрагментацията в цифровия единен пазар на финансови услуги. Вторият е да се гарантира, че регулаторната рамка на ЕС улеснява цифровите иновации и навлизането на нови технологии, вкл. на изкуствения интелект в посока подобряване на финансовите услуги.“
Друг акцент е да се създаде европейско пространство за финансови данни. Идеята е да се насърчат основаните на данни иновации, улесняването на достъпа до данни и финансирането на устойчиви проекти. Четвъртият приоритет е справянето с нови предизвикателства и рискове, свързани с дигиталната трансформация, каза Андреева-Пасков.
Предложеният пакет има за цел и насърчаване на иновативни IT инструменти за улесняване на отчитането и надзора.
„До 2024 г. ЕК се стреми да създаде необходимите условия, които да позволяват използването на иновативни технологии, вкл. инструментите RegTech и SupTech за надзорно отчитане на регулирани субекти. До 2021 г. ще бъде разработена и стратегия за надзорните данни на европейско ниво.“
Новият цифров финансов пакет затвърждава готовността на ЕС да насърчи изграждането на иновационни фасилитатори чрез Програмата за подкрепа на структурни реформи. По нея се предоставят средства за страни от ЕС за изграждане на ефективна среда за дигитални финансови услуги, вкл. за регулаторни сандбоксове /regulatory sandbox/. Гърция, Естония и Полша са страните с реализирани проекти в тази област.
Българските регулатори и в частност Министерството на финансите трябва да използват тази възможност и да инициират подобен проект в България, като си сътрудничат със страни, развиващи подобни проекти, призова Андреева-Пасков.
Друг акцент в разговора беше повишаването на финансовата грамотност като фактор за развитие на финтех услугите. Новият план за действие на ЕК има два стратегически приоритета – развитието на високоефективна дигитална образователна екосистема и подобряване на дигиталните умения и компетенции за дигитална трансформация.
Предстои да се изработи европейска рамка за цифрово образователно съдържание. Ще бъдат изготвени и етични насоки за използване на изкуствения интелект и използването на данни при преподаване и учене. Ще бъде създаден и европейски сертификат за цифрови умения.
В България в момента се работи по стратегия за финансова грамотност, като нашата препоръка би била в нея да бъде засегнато и изучаването на дигитални финансови иновации, допълни Людмила Андреева-Пасков. Важно е частният сектор да се включи в създаването и реализацията на мерки за финансова грамотност.