Деликатен е баласът между свръхрегулацията и либералния подход в сферата на иновациите. България трябва да се придържа към наднационалния подход, като взема под внимание това, което ЕС предвижда като регулации, но и да ги доразвива на национално ниво по отделните сектори. Това каза Мартин Захариев, правен експерт от Фондация "Право и Интернет", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Гостът посочи, че от днес започва Европейската седмица за иновации, информационни технологии и бизнес (European Research and Innovation Days), на която една от темите е свързана именно с иновациите в условията на регулаторни ограничения. 

"Изкуственият интелект може да се използва в градоустройството, автономната мобилност, борбата с престъпността, борбата с Covid-19, научните изследвания. Трябва да има различни правила и гаранции за хората. При медицинските изследвания те ще бъдат едни, при автономната мобилност - други, при борбата с пристъпността - трети. Това е комплексен въпрос, засягащ различни сектори". 

Захариев посочи, че няма единно мнение относно определението за изкуствен интелект. 

"Да приемем, че имаме машина, която сама изчислява данни от реалността. Ако се случи инцидент с автономен дрон или кола, кой ще носи отговоронст? Това е сред сложните въпроси, които се обсъждат в ЕС и ще залегнат и в България", обясни той. 

Според него изкуственият интелект може да се приложи и в правните среди, но в по-семпли и повтарящи се задачи. 

"Правните консултации при адвокати и решаването на казуси от съдии има морално-етични измерения. Може ли машина да реши какви са нашите права? Със сигурност човешкият елемент на справедливост не може да бъде иззет от машината. Човешката иновативност също. Но може да бъде полезен инструмент, който да подпомага хората", коментира експертът. 

Целия разговор вижте във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" вижте тук.