Мерките на правителствата за справяне с кризисни ситуации, каквато е пандемията, традиционно не подлежат на оценка на въздействието - това е нормално, такава е и световната практика. За такава оценка обичайно няма дори техническо време. Когато обаче политиците се опитват да разширят това поле от мерки, нещата стават доста спорни, заяви Тони Димов, доктор по право, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството, в предаването “Бизнес старт” с водещ Христо Николов. 

Специално за направените промени в Закона за ДДС, с които беше въведена 9% ставка за определени стоки и услуги, там безспорно трябваше да бъде изпълнена цялата процедура, предписана в закона, обясни гостът.

Димов обясни няколко пропуска, с които не се спазва задължителната оценка на въздействието при законодателната инициатива от страна на депутатите, като изтъкна, че в демокрациите има нужда от силни механизми, чрез които гражданското общество да налага контрол над законодателството. 

“Мерките на законодателите трябва да водят до постоянно доверие на избирателите в тях”. 

“Депутатите трябва да са задължени, преди да правят каквото и да било, да се обърнат към своите избиратели и да ги попитат дали това е добро, или лошо”, изтъкна Димов по повод обществените консултации. 

Експертът посочи, че само за последния месец в Народното събрание са внесени 38 предложения за изменение и допълнение на законодателството. Той обясни това като донякъде очаквано, тъй като "винаги в края на парламентарния сезон всички се забързват да довършат работата, която са планирали за първата част на годината". 

Според него спирането на работата на парламента по време на пандемията е дала възможност “бълващото национално законодателство малко да се успокои” и да се види какви са ефектите от него. 

Димов коментира темата и за договорените европейски средства за новия програмен период.

Вижте целия разговор във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването “Бизнес старт” гледайте тук.