Миналата седмица парламентът прие промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Досега внесените искания за запор на банкови сметки се разглеждаха от гражданските съдилища в страната. Вече ще се разглеждат от Специализирания наказателен съд. Тази промяна не е негативна, въпреки че има такива коментари. Това каза адв. Елена Георгиева, адвокатско дружество "Станков, Тодоров, Хинков и Спасов" в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Тя изясни процедурата до момента и след приетите промени от парламента: 

"През март 2018 г. беше приет изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, той транспонира европейска директива. До момента при съмнение за изпиране на пари от едно задължено лице по закона, то изпраща уведомление до дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС. Заявлението следва да бъде разгледано от директора и ако той прецени, със заповед да спре сделката или операцията, за която е подадено уведомление, че е съмнителна".

Следва 5-дневен срок да се прецени наличието на такова съмнение и ако има такова да се уведоми прокуратурата. 

"Ако и прокуратурата прецени, че е налице съмнение за изпиране на пари, следва да изпрати искане до съответния граждански съд. Към тази уредба сега бе добавено ново изречение, което казва, че когато искането е направено от прокурор от Специализираната прокуратура, то ще се разглежда само и единствено от Специализирания наказателен съд", обясни тя. 

Според нея целта на новите текстове е свързана с публикуваната Национална оценка за риска на страницата на ДАНС. 

"В нея се отделя внимание на това, че организираната престъпност много често предхожда изпирането на пари", посочи Георгиева. 

Тя не допуска, че промените може да се правят за конкретно лице по повод неофициална информация, че те са свързани с бизнеса на Васил Божков. 

"Една такава промяна не може да е продиктувана от частен случай". 

По думите й е нормално всеки бизнесмен да се притеснява, когато чуе термина "специализиран съд". "В неговата представа той стои по-високо в йерархията на съдилищата. Но неговите решения подлежат също на контрол", обясни експертът. 

Ад. Георгиева коментира и текущите задължения по Закона за  мерките срещу изпирането на пари. "Задължените лица следва в 6-месечен срок да приведат в съответствие своите вътрешни правила с публикуваната на сайта на ДАНС оценка на риска", обясни юристът. 

Още по темата

Какви са механизмите за противодействие на данъчните измами и прането на пари?

Голяма част от задължените лица у нас са търговците на едро

Ще възпрепятстват ли нормативните промени търговията с произведения на изкуството?

Според нея този срок е достатъчен, защото юридически и физически лица би трябвало да са имали такива вътрешни правила и до момента, а сега трябва да ги приведат в съответствие с новите правила. 

Целия разговор гледайте във видеото