Търговският арбитраж и GDPR е малко изследвана тема и затова реших да изследвам как защитата на личните данни засяга дейността на арбитражните институции, каза Мартин Захариев, фондация "Право и Интернет", в предаването Бизнес старт с водещ Христо Николов.
На първо място, арбитражите трябва да отговарят на всички останали изисквания, които Регламентът въвежда за опазване на личните данни и информацията. Не на последно място, те могат и да са адресати на големи глоби, каза гостът.
"Българският закон не казва нищо за защитата на личните данни от арбитражни институции, което е пропуск, който се надяваме да се поправи", посочи той.
Трябва да се постигне баланс между многото права на хората по Регламента и гарантирането на справедлив процес, заяви Захариев.
"Най-просто казано, не може да искате от вашия кредитор или от арбитъра, който ще решава спора ви, „да ви забрави“, каза той.
Според него, другото важно е арбитражите да вземат мерки срещу изтичане на информация, тъй като това може да доведе до много големи вреди. Едно от предимствата на арбитража е именно конфиденциалността на производството. Много компании избират арбитраж, за да не е публично делото им и търговските им тайни да бъдат разгледани при закрити врати.
"Правото на защита на личните данни и свързаните с това права не са абсолютни и това е важно да се знае. Правото на справедлив процес и защита пред съд или арбитраж също са важни и това може да наложи ограничение на защитата на личните данни, което е предвидено в закона", каза Захариев.
В юридическата общност се поставя въпроса за изкуствения интелект и правораздаването, но прилагането на правото изисква човешка намеса и контрол. Изкуствения интелект обаче намира широко приложение в по-прости юридически дейности, които не изискват задълбочен анализ и преценка.
Ако по казуса с теча на лични данни от НАП се разглеждат 150 отделни дела на граждани от различни състави, това крие опасност от противоречащи си решения. Това не създава правна сигурност и няма да е в полза на хората.
Технологиите позволяват бързо преминаване от една територия в друга и липса на граници и затова наднационални регулации трябва да има. България трябва да следва позициите на ЕС като държава-членка.
Целият разговор вижте във видеото.