Не са много правомощията на Лаура Кьовеши като европейски главен прокурор и това дори е една закъсняла стъпка на ЕС. Тази прокуратура ще се занимава със защитата на финансовите интереси на съюза. Средствата, които ЕС предоставя на държавите членки, са внушителни по размер и до голяма степен те съответстват на правомощията на тази институция да разследва злоупотреби с тях. Това заяви Димитър Марков, директор на правна програма в ЦИД, в предаването Бизнес Старт с водещ Христо Николов.
Създаването на Европейската прокуратура е закъсняло и резултат от един доста дълъг процес, първите идеи за която са от средата на 90-те. Съществуваше един модел на общо европейско наказателно и наказателно-процесуално право с единна институция, която да го прилага, а в момента има доста по-сложна структура. Ще има един колективен орган, който ще работи на няколко нива, каза Христо Христев, преподавател по право на ЕС в СУ „Св. Климент Охридски.
"Има свръхочаквания и те са отвъд реалното съдържание на институцията и правомощията й. След избора на такава фигура се очаква тази прокуратура да е изпълнена с мотивация и воля за работа", допълни той.
"ЕС твърде много се усложни с толкова много държави членки и разнопосочни национални интереси, особено в последните години", посочи Марков. "Следва да се спомене, че не всички държави членки са признали юрисдикцията на новата прокуратура. Ако тя се утвърди като ефективен механизъм, вероятно самите държави членки ще припознаят нуждата от разшеряване на правомощията", допълни той.
"Няма да е възможно, националният представител на една държава или националните прокурори, самоволно и произволно, както сме свикнали да виждаме в някои държави, да решават дали ще отключват наказателното производство и дали то ще се развива", заяви Христев.
Последните години показаха, и "България е в челото на лошите примери, че държавите оставени на самоконтрол много често се изкушават да злоупотребяват със средствата", които ЕС им предоставя. Примерът от преди няколко месеца с къщите за гости е показателен.
"До момента не сме видели някакъв значим резултат от това разследване", допълни Марков.
"Националните институции ще бъдат лишени от възможността по собствена преценка да не правят нищо, което в българския случай е масова практика", каза още той.
"Две основни групи деяния ще бъдат в обхвата на Европейската прокуратура – престъпления против финансовите интереси на ЕС, и престъпления във връзка с ДДС", посочи Христев.
Ако прагът на престъпения по ДДС бъде свален прекалено ниско, Европейската прокуратура може да блокира от големия брой случаи, които биха й се изсипали наведнъж.
"В момента този долен праг е десет милиона евро", допълни Марков.
"В България има много добре развит модел на използване на средства от ЕС изцяло в разрез с целите, за които те се предоставят. Тези средства захранват едни обръчи и мрежи от организирани престъпни групи. Има изкуствено създадени структури, които се изхранват от тези средства. Това е добре позната обществена тайна, която периодично излиза и в медиите. И тук трябва да се очаква промяна от Европейската прокуратура. Провеждането на разследвания няма да зависи само от националния представител, а ще може да се случи и въпреки него", каза Христев.
"Има паралелна структура на това, което ние виждаме като институции и те се захранват от тези европейски средства", допълни Марков.
Според него "едва ли изборът на Лаура Кьовеши се базира на телевизионни репортажи, а не на проучвания на работата и". Никой не е застрахован обаче от самозабравяне.
"Вероятно по-големият риск е до каква степен политическата конюнктура и деликатния баланс между национални и европейски интереси няма да ограничат работата на бъдещата Европейска прокуратура", каза в заключение Димитър Марков.
Целия разговор вижте във видеото.