Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане пакета от промени в данъчните закони, които предстои да влязат в сила от 1 януари 2020 г. Текстове са както в посока намаляване на административната тежест, така и установяване на по-строги правила срещу практиките за избягване на данъци.

Предложените от Министерството на финансите промени в данъчните закони бяха промотирани като "козметични", но те биха имали доста значително влияние най-вече по отношение на задължението за ДДС регистрация. Предлага се едно ново понятие, въведено в законодателството - когато в един и същи обект се осъществява еднородна дейност от различни юридически лица, най-грубо казано, да има сумиране на оборотите при достигане на определения към момента праг по задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лв. и който за някои от бизнесите е доста нисък, заяви адв. Елеонора Сергиева, партньор в адвокатска кантора "Попов, Арнаудов и партньори", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Идеята от мотивите на законопроекта е, че ако в един и същи обект има няколко юридически лица, с които даден бизнес осъществява своята дейност, неговите обороти да се сумират така, че когато едно лице от този бизнес реализира 20 000 лв. оборот, а другото - 30 000 лв., и за двете да възниква задължителната регистрация по ДДС".

Въпросът е, когато става дума за различни бизнеси, които могат да бъдат подведени под понятието "привидна несвързаност", което се въвежда в законодателството, дали нормата е разписала достатъчно ясни правила, които да гарантират, че няма регистрирани лица на един и същи адрес да бъдат подведени под това понятие и някое от тях да бъде задължено да се регистрира по ДДС предвид това, че другото лице е генерирало даден оборот, посочи адвокат Сергиева.

В интервюто става ясно, че Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предлагат няколко облекчения, свързани с подаването на годишната данъчна декларация. Най-значимото сред тях според адвокат Сергиева е отпадането на задължението да се предоставят решенията по ТЕЛК и НЕЛК към годишните данъчни декларации за ползване на данъчни облекчения. "В случая Законът за здравето регламентира нормативно единната информационната система за медицинската експертиза. Това е сред ключовите регистри в администрацията. НАП вече е осигурило достъп до този регистър и това ще улесни електронното подаване", отбеляза гостът.

Промените в Закона за местните данъци и такси

По повод задължението при безвъзмездно придобиване на имущество - например дарение, лицата, получили имуществото, да подават декларация за облагането му с данък и да заплащат такъв в двумесечен срок. адвокат Сергиева подчерта, че това съществува отдавна. "При последните промени, свързани с намаляване на административната тежест, да отпаднат данъчните декларации при придобиване на недвижими имоти, тъй като информацията следва служебно да се получава от Агенцията по вписванията, е налице пропуск - нормата е отменена, без да се съобрази, че освен недвижимите имоти може да се получават и друг тип имущества по дарение - пари, акции, вещи. Без деклариране няма как общината или местната приходна администрация да разбере за съответното придобиване", изтъкна още тя.

По повод данъчната оценка има интересна промяна, която гостът спомена - правото на общинските служители да определят сами данъчната оценка, ако преценят, че подадената отчетна стойност от предприятията са определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Според Елеонора Сергиева това се предлага, за да не се стига до ниски данъчни оценки и нереални отчетни стойности. "Може да се стигне до административен произвол. Въпросът е, че за това ДОПК определя правила за установяване на данъчни задължения, отделно има ревизионни производства", уточни тя.

Законът за акцизите и данъчните складове

Предлагат се нови задължения, които се вменяват на куриерските компании, свързани с пратките.

"Има забрана за пренасяне акцизни стоки и отпадъци от тютюн чрез пощенските оператори. Текстът предвижда, че ако има разпореждане на митническия орган, въпросният пощенски оператор може да отвори рисковата пощенска пратка без съгласието на подателя. Направена е стъпка към създаване на гаранции и протоколи в присъствието на свидетели. Въпросът е как ще се осъществява комуникацията между митническите органи и пощенските/куриерски служби".

По думите на Сергиева процедурата не е много ясна.