Наредбата за устройство и безопасност на площадките за игра създаде изкуствена рамка, която доведе до една по-голяма „стерилност“ на площадките, може би с цел да се повиши безопасността, но „качеството“ на играта падна драстично. Влязоха някои спорни промени, например общините да поддържат списък с всички площадки, които се стопанисват от тях. Ние предложихме този списък да е като регистър, да е публично достъпен и с идентификатор, но това не влезе и сега това е просто списък, каза Деница Шилигарска, урбанист, сдружение "Безопасни детски площадки" (член на УС), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Има сериозен пропуск в „игровата стойност“ на тези площадки – те не трябва да се разглеждат като детски площадки, а по-скоро като пространства за игра, които включват всички възрастови групи, предразполагат децата да останат по-дълго там и те получават една публична среда, която не е в рамките на няколко квадратни метра, а цялата междублокова площ е поле за игра и взаимодействие на различните възрастови групи, каза Станимира Николова, урбанист в "Софпроект".
"Площадките, които не са включени в този списък, могат да бъдат премахнати от стопанина си веднага. Това, което сме виждали, е че много често се премахват стари съоръжения, защото общините считат, че е по-евтино да сложат ново, вместо да поддържат старо съоръжение. Често виждаме как хората, живеещи наоколо, как си „бранят“ пространствата", допълни Шилигарска.
Репортаж на Хюлия Айваз:
Някои детски площадки просто не се поддържат, има счупени и изкъртени неща, и детето не може да прецени кое е опасно, което налага непрекъснат контрол, казва жителка на един от кварталите в София на детска площадка.
В този парк „Св. Петър и Павел“ има три площадки, като в едната от тях непрекъснато има дефекти, освен това парка е много мръсен, което влияе на здравето на децата, защото те са непрекъснато в прахоляка. В другата детска площадка едната пързалка е счупена, има и трета бебешка площадка, където оградата беше счупена и тя не е обезопасена, казва друга жителка на квартала.
Трябва да има контрол и наблюдение всекидневно и проблемите да се отстраняват бързо, а не от сезон на сезон, казва първата жителка.
***********************************************************************
"През годините различни институции стопанисват детските площадки, в зависимост от това къде се намират те, което не би трябвало да е проблем, ако има навременен мониторинг и отстраняване на повреди и дефекти по съоръженията. Към момента това не съществува и в Софпроект предвиждаме как да помогнем с регистър на площадките и навременно отстраняване на проблемите" добави Николова.
Най-големия проблем е, че децата играят на скучни места – само с една пързалка и една люлка, масово се правят едни цветни, евтини пространства, които са изключително малки. Думата контрол присъства в Наредбата 99 пъти и какво от това – най-важното нещо е постоянния контрол за период от 7 до 10 дни, което сега отпадна, има периодичен контрол от 1 до 5 месеца, който преди тази наредба беше от 1 до 3 месеца – т.е. виждаме как контрола постепенно отпада, каза Деница Шилигарска.
Ползването на пясъчниците от кучета и котки за тоалетни нужди може да крие сериозни рискове за здравето на децата, което може лесно да се промени с мониторинг. Ако повече граждани са ангажирани с този процес, ще има подобрение, обясни Станимира Николова.
"Решението не е в премахване на пясъчниците, както искат общините, защото играта с пясък, вода, листа и пръчици е много важна за децата, особено малките. Често казвам, че пързалката е по-важна за бабата на дете на година и половина, но то има нужда нужда от пясък. За съжаление в България не можем да осигурим игра с вода, или поне не навсякъде. Пясъчника не е скъп, заложен е в Наредбата да се поддържа и дезинфекцира два пъти в годината, и трябва да ги има много повече", заяви Шилигарска.
Компрометираните настилки със сигурност създават проблеми и компрометират цялото пространство. Трябва да се направи анализ коя настилка е най-добра и дали прекаления контрол за безопасност не вреди на децата – понякога децата имат нужда да се изцапат и да паднат, това няма да е фатално, допълни Николова.
В последните 20 години тенденцията от свръхбезопасни детски площадки се смени към по-интересни, които не са с толкова очертани граници, както с нашите огради. Те станаха по-интересни за децата, каза Деница Шилигарска.
Направихме анализ на това какви са площадките, в какво състояние са и разположението и разпределението им в жилищните квартали. Истината е, че тези, които са правени през 70-те и 80-те години на миналия век, са направени много добре и балансирано. Това от което има нужда, е да са разнообразни детските площадки, за да дават различна игрова стойност и да привличат деца и родители, обясни Николова.
Във „Визия за София“ ми хареса дефиницията „града като игрално поле“, играта не е ограничена до дадена възраст или пространство, градовете трябва да ни дават вдъхновение и да ни развиват, коментира Деница Шилигарска плана за развитие на столицата до 2050 г.
Новата „Визия за София“ ни дава възможност „да случим“ града в сегашните му граници и дори с по-голямо население, отколкото в момента, и всеки да има достъп до социална инфраструктура, от която има нужда. Ако успеем да балансираме застрояването и реализирането на социална инфраструктура, паркове и зелени клинове, ще получим по-качествена среда, допълни Станимира Николова.
Повече вижте във видеото.