Междуправителственият панел по изменението на климата (IPCC), част от структурата на ООН, публикува специален доклад за връзката между използването на земята и изменението на климата.

Последният от поредицата доклади на Междуправителствения панел по изменението на климата, които излизат веднъж на 7 години и обхващат сушата на земята и всички останали екосистеми, твърди, че човечеството вече въздейства негативно върху 72% от сушата, непокрита с лед, съобщи Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“, WWF България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Човешката намеса води до промяна в естествените цикли на екосистемите. Измервайки тези промени във въглеродни емисии, забелязваме, че повече от 1/3-та от глобалните въглеродни емисии са надхвърлени.

Като негативни фактори гостът посочи не само енергетиката и транспорта, а и промяната в земното покритие в екосистемите на сушата. Тези практики произтичат и от подхода, по който произвеждаме храните си. Отделно ние разхищаваме около 1-3-та от произведената продукция. Делът от 30% неизконсумирана храна е доста висок, обясни Стефанов.

Проблемните земеделски практики

"В основата на проблемите стои индустриализацията на земеделския сектор у нас - фосилните горива за машините, например. На второ място, използваме много пестициди, торове и химикали. Третата причина е, че храните почти изцяло са пакетирани. Съхранението също е от съществено значение".

Орането на земята дава отражение върху емисиите, посочи още Георги Стефанов. "Естественото състояние на земята е да има покритие от зеленина. Когато орем непрекъснато, спираме естествения процес на съхранение на въглерод в почвата, и той се отделя. Когато спрем да орем, земното покритие започва да абсорбира този въглерод. Така над 37% от глобалните емисии възникват от обезлесяване, производство на храни и т.н. В случая месото има малък дял от този проблем", допълни той.

Отказът от консумацията на месо в помощ на климатичните промени?

"Докладът отчита, че 800 000 млн. страдат от недохранване, докато 2 млрд. души "преяждат", за което месото е голям фактор. Социалният елемент на преразпределение на консумация в случая би довел до оптимизиране на производството на месо. Огромни земеделски площи се използват за производството за различни видове фураж. Ако намалим консумацията на месо и съответно площта на този тип земеделие, това ще допринесе за ограничаване на тези емисии и това ще доведе до промяна в хранителните навици".

Георги Стефанов отбеляза още, че докладът посочва, че епидемии като африканската чума по свинете са свързани с покачването на температурите с 1,6 градуса напоследък.

"В момента с интензивните земеделски практики ние увреждаме с около 100 пъти повече образуването на хумуса, което е намалило с 50% производителността на почвите в последния половин век. Затова използваме и повече торове. Забравили сме естествените процеси - отлагането на биомасата и нейното преработване от микроорганизмите и превръщането ѝ в хумус".