Българските винопроизводители подлежат на сериозна регулация от държавните органи и в момента и макар новият проектозакон за виното и спиртните напитки да има потенциал за позитиви, той едва ли би допринесъл за завръщането на българската продукция на големите пазари от преди 1991 г. Това мнение изрази председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Ангелов пред Христо Николов за предаването „Бизнес старт“.

„Новите правила ще подобрят и засилят изключително много контрола върху самата продукция, върху производството, съхранението и транспорта и по този начин ще създадат още по-открит процес във връзка с производството на грозде и последващо производство на вино, материали и дестилати, но не виждам как ще допринесат за износа от България към големите европейски и световни пазари“.

Българският износ на вино стои на едно положение от няколко години насам - между 60-65 млн. л., отбелязва Ангелов. Традициите на българските производители са установени на пазарите в Източна Европа, Русия, Полша и Чехия, а от известно време има търговци, работещи успешно в Англия и Германия.

Още по темата

Българското вино по пътя към световната сцена

Неясното бъдеще на Кристалина Георгиева в МФВ

Южнокорейски лидер на апокалиптичен култ е осъден на 6 години затвор

„Най-новите вкусови тенденции на европейския пазар са за леки вина с нисък процент алкохолен градус и плодови вина. Безалкохолното вино също е нещо ново, но, като всеки един нов продукт, навлиза бавно на пазара“.

Очакванията за реколтата са за повторение на миналогодишните резултати, въпреки щетите от градушки в някои региони, казва още гостът. Цените на гроздето не се очаква да претърпят драматични промени, като за сега най-определящият фактор би бил търсенето.

Какви промени предвижда още проектозакона и какви реакции се очакват от винопроизводителите може да научите по-късно от видеото.