Битката за поста председател на Европейската комисия (ЕК) продължава да е изключително ожесточена между кандидатите на Франция и Германия и дори се очаква времето да притисне европейските лидери, за да вземат някакво компромисно решение. Това създава все по-сериозни предпоставки за избора от малка страна-членка на Европейския съюз (ЕС) за най-важния пост в обединението, смята политологът доц. д-р Стойчо Стойчев, коментирайки темата в сутрешния блок „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„Голямата съпротива срещу Манфред Вебер произлиза от факта, че идва от голяма страна, като Германия. Обичайно малките страни-членки в ЕС изпитват опасения, че така голямата държава ще извлече по-големи ползи от своя кандидат и се обединяват срещу съответното предложение. Не мисля, че и Франс Тимерманс ще оглави ЕК. Изневиделица мисля, че ще дойде някакъв вариант от някоя малка държава“.
Името на Кристалина Георгиева продължава да циркулира в медийното пространство, но изглежда все още не сме достигнали до онзи етап, в който силните европейски лидери да стигнат до компромис, с който да приемат нуждата от това жена от Източна Европа да заеме толкова важен пост в ЕС.
„Европейските лидери, ако продължат да отлагат вземането на важните решения, те ще бъдат притиснати от времето и ще бъдат принудени да стигнат до някакво решение. Причината е, че ЕС изостава във всяко едно отношение на световната сцена. Превърнал се е в една туристическа дестинация с богата история и добра кухня, но до там. Нито имаме конкурентно способна икономика, нито иновациите се развиват в достатъчна степен съизмеримо с региони като Източна Азия и Северна Америка, нито във военно отношение можем да се сравняваме с когото и да било“.
България няма нужда да излъчва кандидат за поста върховен представител по външната политика и сигурност, защото това е един кух пост, смята още доц. д-р Стойчев по повод мнението на премиера Бойко Борисов, че не желае да предлага Кристалина Георгиева за този пост. Изоставаща страна, като България, трябва да цели да догонва останалите страни пред себе си, а за целта има нужда от човек, поемащ ресор, свързан с развитието, а не с външната политика, допълва политологът.