Исканията на Националната агенция по приходите (НАП) частните пощенски оператори да започнат да начисляват данък добавена стойност върху цената на универсалната пощенска услуга не са толкова притеснителни, въпреки че ще увеличат крайната цена към крайния клиент. Притеснителен е ретроспективният характер на съобщението на НАП и очакванията операторите да внесат дължимите суми към агенцията за 5 години назад, което може да доведе до фалита на много от тях. Това каза Кристиан Кръстев, бивш служебен министър на транспорта и съобщенията и бивш управител на компанията-представител на FEDEX за България, сега член на Съвета на директорите на "Биодит", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Голяма част от текстовете в Закона за данък добавена стойност у нас, който в случая урежда казуса, не са еднозначни, коментира Кръстев. 

"Когато законът не е категоричен, се дава възможността за тълкувания. Редно този въпрос да бъде уреден, правилно в момента се коментира в Народното събрание. Важно е в крайните текстове да няма възможност за интерпретации". 

Универсалните пощенски пратки са от малък тип, куриерски и са до 2 кг, поясни Кръстев. Той коментира и европейската практика, като отбеляза, че в повечето страни от Европейския съюз те се облагат с ДДС. 

Гостът засегна и темата за обсъжданите промени в Закона за пощенските услуги, които повдигнаха съмнения у мнозина, че се измененията целят възстановяването на монопола на "Български пощи". Според Кръстев дружеството трябва да работи в условията на пазарна конкуренция. 

"Трябва да се отбележи, че работата на голяма част от частните пощенски оператори би била невъзможна без "Български пощи". Те все още разчитат на компанията при доставянето на пратки в малки, далечни населени места например".