Замисълът за селските къщи за гости би следвало да отговаря на този от Европа. Тези къщи са създадени като проект да се задържат хората в селата, да се запази традиционният поминък, да се формира заетост, което е важно за запазване идентичността на въпросните места. Същевременно в туризма винаги е имало модел за пране на пари, който служи като прерогатив за определена група хора. Това коментира Любомир Попйорданов, председател на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Идеята е и да се намали натискът спрямо градовете. С помощта на Българската асоциация за алтернативен туризъм тези къщи влязоха в Закона за туризма в България през 2013 г. Четири години след това се борихме, за да може в къщите за гости да се предлага закуска и вечеря".

В същото време хората, които имаха личен проект за къща за гости, го реализираха успешно и без европейско финансиране, подчерта Любомир Попйорданов. "ЕС дава формална финансова рамка и след това е наш проблем как ние разписваме рамката. В България, от една страна, имаше прекалено високи изисквания за финансов капацитет към къщите за гости. Трябва да се насърчи предприемачеството в тази посока", добави той.

Къщите за гости се категоризират от общините и те трябва да развиват рекламата на районите и дестинациите и да следят за приходите, а вътрешното министерството – за нощувките, отбеляза гостът. "Една част от тези 750 къщи за гости, изградени с европари в периода 2007-2013 г., вероятно наистина работят. Но те са според мен в голяма част не са в туристически оборот. Нашата асоциация създаде марката „Зелена къща“. Този сертификат е нашата амбиция да могат къщите за гости да развият своя продукт и облик. Много от тях са добри и успешни", счита Попйорданов.

Вижте и видео материала с целия разговор.