Българското законодателство не съответства на разпоредбите на европейското по отношение на отпадъците от миннодобивната промишленост. "България от години се опитва да остави законодателството си по-разхлабено, в сравнение с тенденциите в минната индустрия като цяло, не само по отношение на отпадъците. Икономиката ни е доста зависима от добива на първични суровини. Когато се създават такива вратички и правила в различни части на ЕС, се създава неясна рамка и за инвеститорите, и за операторите в тези браншове. Създават се двойни стандарти и индустрията става много по-непрогнозируема". Това каза за предупреждението на ЕК за синхронизиране на правилата на ЕС относно миннодобивните индустрии Генади Кондарев, сдружение "За Земята", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Ако вие искате да спазвате правилата, приети на ниво ЕС, трябва при това положение да ги включите в своята социална отговорност, вместо това да е част от законодателството и да е правило за всички", уточни Кондарев.

Той посочи, че в България има много проблеми свързани с отпадъците от миннодобивната индустрия, някои са наследени още от времето на соц-а, а други продължават да се трупат и в момента.

"България в световен план е един от производителите на мед, изнася близо 1% от количеството на международните пазари като първичен добив, а това е едно изключително мръсно производство, можете да си представите какво остава след него", каза Кондарев.

Като последици от въглищната индустрия у нас гостът посочи депата с пепелин, който не е пряк минен отпадък, но излиза от тецовете, тези депа покриват над 190 хил. дка земи в страната ни.

"Можете да си представите какви черни и кафяви полета имаме. Достатъчно е да се разходите в един град като Перник и да видите тежкото наследство, въпреки че там крахът на индустрията стана преди близо 2 десетилетия".

Екологичните проблеми, свързани с хвостохранилищата, се отнасят и до технологията за добив на мед и липсващата такава, за отстраняване на отпадъка арсен.

"Ние не само не привеждаме законодателството си към световните стандарти, но и допълнително го разхлабваме. Когато гражданите обжалват някакво решение по проект, вече са съкратени сроковете за коментиране, а това води до допълнителен стрес на гражданите", припомни гостът.

Той посочи още, че през седмицата евродепутатите ще обсъдят със Съвета на ЕС и ЕК дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове и ще гласуват резолюция в четвъртък. Първоначалните данни предвиждат дебатът да се фокусира върху възможните сценарии на политики за прилагане на Парижкото споразумение. Мнението на Кондарев е, че България ще продължи да използва остарели активи за производство на енергия и без план за преструктуриране на енергетиката.

„Продължава да се залага на едни замърсяващи тецове и да се правят опити за осигуряване на дерогации за тях. В същото време виждаме как младото поколение в цяла Европа излиза на протести и се опитва да намери някакво друго адекватно решение за бъдещето си, виждайки, че политиците не могат да постигнат това решение.“

 Гледайте повече във видео материала.