Освен посрещнато емоционално, посещението на руския президент Владимир Путин в Белград е било придружено от прагматизъм, проявен предимно в сферите на икономиката и на енергетиката. Това са и двете основни теми, фокусирали отношенията на Сърбия и Русия, както и военно-техническото им сътрудничество. Сред политическите акценти са темата за Косово и темата за разширяването на най-голямото  газохранилище, на което "ЕС да не пречи", по думите на Путин. "Освен с икономически задачи, това посещение може да се определи и като политическо. То трябваше да провери заявките на Сърбия за стратегическо партньорство с Русия". Това предаде от Белград журналистът Николай Кръстев, Bloomberg TV Bulgaria, за предаването "Бизнес старт".

Пред храма "Св. Сава" Путин бе посрещнат от над 120 хил. екзалтирани привърженици, които скандираха "Владимире, брате сърбине". 

Журналистът съобщи, че Путин е посетил най голямата православна катедрала "Св.Сава", където се е запознал с довършителните работи в нейната крипта и поставянето на мозайката в нея. Русия е дала 5 млн. долара за довършването на белградският храм, които се смята за най големият на Балканите. Предполага се , че още толкова ще бъдат вложени за покриването на цялата вътрешна част на храма с мозайки. И това е част от емоционалната страна на посрещането.

По думите на Кръстев, само няколко дни преди визитата си президентът Путин е заявил за най-влиятелното издание "Политика", че Русия има много приятели на Балканите, но един е стратегическия й партньор и това е Сърбия. Засега Русия наистина помага на Сърбия, както самата Сърбия би искала, да се спре процесът на международно признаване и утвърждаване на Косово като самостоятелна държава на Балканите, посочи журналистът. "Руското "не" в Съвета за сигурност тежи твърде много на Прищина, за да може да получи собствено място в световната организация, коментира той.

"Президентът Путин беше посрещнат още във въздушното пространство на Сърбия с трите военни самолета "Миг - 29", които преди 5 месеца бяха подарени на Сърбия от Русия", съобщи Кръстев. Той посочи в икономически аспект задължението, което е поела Русия, според подписаните в Белград договори, да разшири газохранилището "Банатски двор" - най-голямото газохранилище в западната ни съседка".

Кръстев посочва и коментарите на сръбски независими анализатори, които се питат откъде Русия ще вземе толкова пари, за да инвестира в сръбската икономика 2,4 млрд. долара, каквото е едно от договорените споразумения, при условие че икономиката на РФ не е в най-добро положение, намира се в режим на санкции, така че "по-трезвомислещите анализатори в Белград не са склонни да вярват в икономическото сътрудничество между Сърбия и Русия, явно е, че зад него стои много политика". 

"В геополитически план и Белград, и Москва се вглеждат много в темата Косово. Русия проявява особен интерес в последно време на Балканите, по време на официалния обяд с присъствието на представители на сръбските лидери от Черна гора и Босна  и Херцеговина, видяхме кои са хората, с които Москва може и иска да си сътрудничи в региона: това са просръбските партиии в Черна гора и босненският сръбски лидер Милорад Доди, който в момента е ротационният президент на Босна и Херцеговина", предаде Кръстев.

Журналистът припомни, че на всеки 8 месеца в Босна и Херцеговина се сменя държавния глава, представляващ всяка една от трите националности в балканската държава. И тук в Белград Русия дава ясен сигнал, че иска да бъде активен играч в региона. Основен акцент в изказванията на двамата лидери е Косово, а някои сръбски медии определят изказванията на Вучич като предизборна агитация.

Акцентите от двустранни разговори между Владимир Путин и Александър Вучич в Белград - очаквайте във видео материала.