Основните промени в Закона за Българската народна банка (БНБ), приети от Народното събрание, са свързани с гарантирането на независимостта на Управителния съвет на БНБ и на членовете му при взимане на решения. Друга важна стъпка е решението БНБ да няма възможност пряко и непряко да финансира правителството, както и да не може директно да финансира европейски организации. Това каза Борис Петров, финансист и бивш представител на БНБ в Комитета за финансова стабилност на ЕЦБ, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Петров коментира и възможността БНБ да налага макропруденциални мерки, насочени срещу прекомерния кредитен растеж, както и възможността на банката вече да контролира съотношението между размера на кредита и обезпечението, както и размера на кредита и дохода на кредитополучателя.

„На БНБ се дават такива правомощия, като целта е да се заздравят устоите на банковата система, така че при един прекомерен кредитен растеж и последваща реализация на определени негативни макроикономически условия, банките да не могат да реализират по-високи от очакваните загуби и да бъдат добре защитени“.

Според финансиста разумното съотношение на жилищен кредит е той да покрива около 60% от стойността на жилището. Все пак зависи и в каква степен имаме отделяне на пазара на жилищни имоти от устойчивите стойности, добави той.

Изчисляването на размера на месечните вноски спрямо доходите трябва да има предвид до каква степен той е подложен на риск, коментира Петров.

„Ако считаме, че в една икономическа система заетостта е подложена под по-висок риск, този коефициент би следвало да бъде малко по-висок, тоест по-консервативен“.

По повод исканията на България за присъединяване към Банковия съюз и ERM II Петров изрази мнение, че страната ще успее да се справи с поставените срокове.

„Наблюдавайки амбицията, с която държавните институции работят по темата присъединяване към Европейския валутен механизъм и към Единния надзорен механизъм, аз имам увереността, че макар и амбициозни, тези срокове ще бъдат посрещнати. Още повече, че в производството на подзаконови нормативни актове са включени много по-малко институции. Не се минава през Народното събрание, минава се само през Министерски съвет и през съвсем по-лесен режим на приемане на подзаконови нормативни актове и експертни съвети“.

Вижте целия разговор във видео материала.