Преходът към зелена икономика е процес, който се случва по принцип, той е  част от развитието на света, а това че ЕК и Европа се опитват да го ускорят, е друга тема. Това на практика се случва с налагане на някакви цели, директиви, конкретни изисквания и т.н., които до определен момент имат смисъл, а отвъд този момент вече започват да тежат на икономиката. Най-голямата пречка за кръговата икономика в България е Законът за управление на отпадъците. Той налага толкова много ограничения какво може да се прави с един отпадък, че фирмите изпитват затруднения как да оползотворяват отпадъците си. В момента, в който се класифицира един отпадък по определен начин, те имат огромни затруднения да го преработят, защото имат много ограничения и изисквания от закона, а е ужасно трудно да се преквалифицира отпадък, защото работата с българската администрация е трудна.Това каза Боян Рашев, управляващ партньор,"Денкщат България" в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"За съжаление Европейската комисия, както и националните правителства в Европа загубиха усещане кога прекаляват. Това се вижда като ясна реакция във Франция. Тя се превърна в държавата с най-много данъци в света. Това в един момент няма как да не избухне като масова реакция. В случай стана с увеличението на акциза върху горивата, но по този начин се увеличава  и енергията. Конкретно за най-бедните хора най-непоносимото нещо навсякъде по света е увеличаването на цените на енергията. А това се възприема като част от зелената икономика и ние виждаме, че тя няма да се случи просто така, както им се искаше на някои политици ", каза Рашев в коментара си за реакцията от прекалените мерки на европейските нормотворци.

Рашев добави, че когато един ресурс и добива му станат скъпи, съвсем естествено всички бизнеси тръгват да го рециклират и да го използват възможно най-дълго в икономиката. Това е естествен икономически процес. Но това не става целенасочено, например за да се постигне 70% рециклиране на медта в света. В момента, в който цената на добивания метал  мед се понижи, рециклирането започва да намалява, уточни гостът зависимостта на процесите от пазара. 

"В България има много примери за зелена икономика, които не са известни на хората. Най-големият преработвател на царевица в България, предприятието Амилум, обработва 25% от цялото количество царевица в стараната. Той преработва това гигантско количество царевица, превръщайки го в различни продукти, практически безотпадно. Абсолютно всеки отпадък предприятието или го използва за друг продукт и го оползотворява сам или го дава на друг, който може да произведе нещо от него. Смешни са количествата на отпадъците там. Това не се случва поради наложени изисквания на ЕК, а защото от бизнес гледна точка е глупаво да имаш отпадък".

Гледайте целия разговор във видео материала.

 

.