Мерките за справяне с дефицита на кадри са комплексни, коментира д-р Милена Ангелова, Главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Дефицитът на кадри е едно от сериозните предизвикателства на българската и европейската икономика. Най-силно пострадали са секторите Машиностроене, Електротехника, Транспорт и спедиция, Медицина и здравеопазване. Големи проблеми се наблюдават в строителството, туризма, допълни още д-р Ангелова.
По отношение на спецификата на липса на кадри Главният секретар на АИКБ разкри, че има три групи проблеми за дефицита на кадри. Ако вземем машиностроене и електротехника, можем да кажем, че недостигът на инженери и на среден изпълнителски персонал като шлосери, елктротехници и заварчици идва от факта, че тези професии биват възприемани като непривлекателни и от страха на младите хора от точните науки. Още в началния курс трябва да има засилено изучаване на метаматика и кръжочни форми и от там да се избират тези професии. Възникват проблеми и в семейната среда, допълва гостът.
В европейска мащаб има Алианс, който насърчава децата да се насочват към математически науки. Втората група затруднения са в медицината. Там професиите са силно привлекателни, има множество завършващи лекари, но те бягат от България заради условията на труд. Тук трябва да се поработи върху здравната реформа. Предложението на АИК е образованието да бъде обвързано с държавна поръчка с ангажимент завършващите да работят определено време в България. Загубата от обучените с държавен ресурс, които емигрират, възлиза на над 25 милиарда лева. Третата група фактори засяга интересни професии като летец, за които нямаме подходящо образование, както и че летците нямат нужда от висше образование. За тях е достатъчен колеж, а това също не е уредено в българското образование, коментира д-р Милена Ангелова.
"Мерките за справяне с дефицита работен персонал са комплексни. Нашият модул е за ориентирането в тези дефицитни професии, от които 16 са пилотни. Направихме подробно изследване от вътрешни и въшни фактори за определяне на професия. Има различна степен на привлекателност на тези професии. Редица фактори възприемат професията като привлекателна. Възнаграждението, устойчивото кариерно развитие, социалните придобивки, спортни и други инициативи, престижът на компанията. Някои фактори са с над 75% значимост. За всяка от тези 16 професии сме дали набор от съвети за предприятията. Тези мерки ще дадат плод след 5, 10 години. Конкретните мерки например за инженерите са признаване на труда. Те настояват той да бъде оценяван. За тях има 12 различни комбинации от мерки".
Дуалното обучение в България е с цел да квалифициране на младежите, които да останат след средно образованието в реално заетост в предприятията, пояснява д-р Милена Ангелова. В България ни спира договорът за дуално обучение, който в момента има желание да бъде регламентиран като трудов. Другото, че в България основният пулт предприятия са малки. Тук идва ролята на нормативната уредба и гъвкавото подбиране на младежи от различни предприятия. Едно малко предприятие може да приеме един практикант, а групата трябва да бъде от 18, 20, 25 деца. Искаме дуалното обучение да бъде действена форма в България, за което работим, заключава д-р Ангелова.
Още по темата гледайте във видео материала.